та Йовков не познавал е кучукът
Как нежно ми разбиваха колата,
а пломбите неволно ми се пукат
И този стар аристократизъм,
и жълтото префинено паве
От страна на управленците е егоизъм,
да живея на асфалтово шосе
Къде е тоз гранит издялан,
павьорите къде са днес
Споменът се носи като хала,
за старият павиран мой адрес
Белчев каза в една своя песничка
че на Руски започва деня,
но в суматохата изрязани кестени,
а от паветата нито следа
Съжалявам за сантимента особен,
ту с насмешка, ту с прикрита сълза
Но тази природа човешка,
издрасква в сърцето следа
Подсвирквайки детските песнички,
надали ще върнем короните,
на тези жалки изрязани кестени,
които пазиме нежно във спомени
Няма коментари:
Публикуване на коментар