искаш ли да спреме да го правиме
Ти отдавна нищо не искаш,
а аз пък нямам от това нищо за даване
С теб се разминахме прекалено,
и времето не ни съюзява
Не те усещам до мен несъмнено,
а пък е тъжна тази забрава
С теб сме едни прекрасни мълчатели,
с изцъклен поглед на восъчни фигури
А любовта не приема предатели,
от неблизоста й най-много боли ни
Няма коментари:
Публикуване на коментар