пропитата със вяра и поука
Корените съхнещи и гладни,
а в короната една зелена мъка
Соковете на порока сити,
а душата постна и безмълвна
Добродетелите са от зло изпити,
а съдбата грешна и безпътна
Очите на листата ни са слепи,
щом хранят се със светлина фалшива
Тъй расне и шубрак във мрачни степи,
със клонката му суха и бодлива
Мимолетното приемаме за вечно,
не осъзнавайки, че сме незначими,
когато корените храним нечовечно,
плодовете на дървото са незрими
Няма коментари:
Публикуване на коментар