говорейки в пространство без очи
Затворени в монитор, нещастливи,
как живи бяхме по-преди
От малко мъдрост се нуждаем,
от мъничко любов и ласка
Но стъклото е студено,
назаем думите са днеска
Дали обсебени от скука,
или за себе си ненужни,
се докарахме до тука,
да търсим в нищото сполука
Много хора, много смрад,
сякаш сме в мравуняк зъл
Злато, ама без карат,
май, че краят е дошъл
Няма коментари:
Публикуване на коментар