Събота! Хладно октомврийско утро! Най-обикновен сватбен ден. Ел се суетеше около натаманяването на бялата си булченска премяна. В атмосферата се носеше дъх на очакване и леко първескинско напрежение. Г-н Капибаров сновеше напрегнато в кръг около холната маса, облечен в подходящ младоженски костюм. Все още не бяха съвсем готови, когато на вратата се позвъня. Ел изтича да отвори, докато междувременно нагласяше косата си и стискаше една фиба в устата. Бяха кумовете. Носеха една огромна саксия с момини сълзи и една по-малка с филодендронче.
- Здравейте! - каза Ел и размени обичайните бузени целувки, докато щадеше гланца и червилото си.
- Здравей, щастливке. - поздрави я лейди Га-га.
-Здравей, групово сладурче. - на свой ред я поздрави г-н Пани.
След като взеха младоженците, кумовете ги отведоха към напудрения Ролс-Ройс. Пристигнаха в гражданското, където по граждански изтърпяха монотонната, блудкава, стереотипна реч на служителката. Размениха си пръстените. Обрекоха се и поеха към църквата. Там стоически издържаха подаръка си от "маменцата и татенцата си", а именно дългата процедура. И след като обиколиха незнаен брой пъти храма и кумът им, с треперещи ръце едвам съумя да не им удари короните, заминаха към пиянската церемония в ресторант "Сватбен рай". Там присъстваха всичките им приятели, но за родителското съсловие бяха уредили един съседен ресторант. Съседен, защото не искаха да правят война на поколенията. Всички бяха щастливи. Мадлен -Гримон се беше маскирала на главния герой от "Мумията е жива". Пуцко и Муцко носеха една заровена томахавка, Ледената кралица беше довела последният си скиор, който намирисваше на восък от най-малко 100 километра. Г-н Анастасякис им подари "биле за вечна любов". Марчела Торомани също бе там и цъфтеше в цялата си усмихната прелест. Количеството позитивин, което бе изпила преди сватбата, можеше да направи щастливи за 10 минути целия индокитайски полуостров. Там бяха и 10 сърф легенди от южното черноморие, както и Императорчето със своята роднинска свита. В този момент г-н Пани хвана микрофона и започна своето кумско слово:
-Скъпи приятели! Другари и другарки! Скъпи съотечественици! Днес! На този тържествен за всички ден сме се събрали, за да бъдем съпричастни с великото тайнство на любовта и неговата низост в превръщането му в брак. Да вдигнем наздравица и да отпием тежки глътки за любовта, брака и още нещо! Гор-чи-во, гор-чи-во! По-хо-тли-во! По-хо-тли-во!
След като щастливата двойка изсмука и последният си кислороден запас в устата и дробовете си, всички запляскаха щастливо с ръце и се понесоха във вихъра на танца и алкохолното опиянение. И тъй като дрес кода на събитието беше "двама голи и един без гащи", поетапно всички почнаха да се разсъбличат. В разгара на тържеството дойде съкрушителното голо хоро и сетне сърфистката копаница. А голата ръченица се поведе от г-н Пани, който ведро размахваше кумовата кърпа и бъклицата и викаше:
-Ихууууу!
В края на събитието всички си бяха толкова близки, че и на сън да ги бутнеш, ще ти кажат кой какво е крил толкова време от другите. Поради необходимостта от цензура, а и наложеното вето върху вулгарността от страна на младоженката, ще премълча пикантния развой на тържеството. Но само искам да ви кажа, че ако и вие бяхте там, щяхме дълго време след това да не се поглеждаме в очите докато си говорим!
Няма коментари:
Публикуване на коментар