СПРАВООЧНИК ЗА БЛУЖДАЕЩИ ДУШИ-ВТОРА ЧАСТ

След като великолепната петорка в новите си душевни аватари се събра в паралелният свят на душевното измерение, се захванаха с възложената им мисия. Заеха.... относително казано. Просто се отдадоха на духовния си живот, защото това беше всъщност мисията им. Нещо като душевен Биг Брадър и по-трудно сравнимо с духовен Сървайвър. По-трудно сравним казвам, защото на душата не и трябват нито белтъчини, нито въглехидрати, да не говорим за мазнини. Тук дори Беар Грилс не би могъл да ни покаже някой мурафет, с който да оцелеем на предела. Макар че и в реалния свят от седем милиарда население, от техниките му за оцеляване се възползват едва пет човека годишно, но всички го гледат с идеята да се спасяват, ако им се наложи. А никой почти не мисли как да спаси душата си, макар че тя всъщност е истински важния 21 грамов компонент в дарения ни живот. Както и да е. Отплеснах се от хумористичното в разказа. Та сбраха се те да си оцеляват и започнаха да се имплантират в този нов невидим свят.
   Бойс Волф си беше помъкнал оранжерията в някаква посока, която тук е неназоваема със земните измерения. Няма горе, няма долу, нито ляво и дясно. И изток и запад няма. Тук всичко е едно цяло, но въпреки това има движение. Та движеше се той и срещна една ритуална зала  със старомодна прическа на кок и много фиби около козирката на покрива й.
-Охоооо...ама и тук ли се женят хората? Пардон! Душите.-попита Бойс Волф
-О да! И тук се съчетават. Те и на земята се съчетават но в 99% с телата си. Сношават се и се съчетават с мисията да продължат живота на клетките си към вечността, но рядко съчетават душите си.-отвърна ритуалната зала с монотонния типичен обреден тон.
-Е добре де! Аз сега щом съм те срещнал, значи мога да направя един паралелен брак надявам се.
-Можеш! Но избраница нямаш.
-Имам бе! Искам крилатия тефтер или декодиращото устройство.-рече Волф
-Е да, ама не може. Трябва взаимство в душевното съчетание, а вие сте само приятели.
-Еми кой тогиз?-опулено и притеснено запита Волф, представяйки си самотното си необвързано съжителство тук сам със себе си.
- Има една душевна дама, която  ти е таман.
   В този момент от залата излезе един Бос Хос с осем литров двигател и рокерско яке и заговори:
-Къде си бе май Бойс? От кога те дирим по широкия бял душевен свят? Ела да те цунем и да започваме ритуала! Аз се казвам Мари Тормани.
  Речено сторено. Бойс Волф повика екипа си. За кумове избраха мастилницата с розовите очила и крилатия тефтер, а декодера с брошката и крилатият безброй бяха шаферки. Мощната Бос Хос булка навлече най-прекрасното си булчинско рокерско яке, а оранжерията се натъкми с народна носия от радомирския край -пищна и красива с пояс и две чифтета ракия в тях. Сватбата започна. Крилата осмица запя сватбения марш, докато умело придържаше рокерският кожен воал заедно с декодиращата Флореспейса. На Асита Тина от край време и се искаше да отпусне глас на Менделсон, като си бе измислила и текст по мелодията. И запя:
-Любовта е дар чудесен и въздишка и тъга. Вземи огин зАпалиме, от днес съм твоята жена. По цигарка да запалим в тоз прекрасен ден и мерака на юнака нека в хоро след туй да поведем.
  След скучното стандартно и монотонно бракосъчетание, което ритуалната зала се опита да изрецитира с трепет и патос (но пак не успя), дойде ред на словото на кумовете.Първа бе крилатият тефтер, която с медено камбанен глас заизбълва гладко неподготвено слово с почти божествен характер:
-В този свят, за който мнозина не подозират, че съществува,  е и тук, и там, и навсякъде, за който го открие. Това е света на истината, на голата истина. Тук никой не може да се скрие от себе си и от другите, защото душата му е гола и разкрита. Нека с Пани да нахлузим златните рингове на двете разголени душици, които днес се съчетаха в духовна хармония и взаимствен мироглед.
  Мастиленият Пани и тефтерената Гага пристъпиха към младоженците и поставиха брачните им халки. Гага нахлузи пръстена на оранжерията на металната тръба на входа му, а Пани забоде брачната халка на ауспуха на Бос Хоса.
-Ха наздраве сега!-се изцепи мощно и щастливо оранжерията-Нека пием от моята крушова амброзия и да му друснем едно радомирско право, па сетне и една софийска копаница за булката.
-Горчиво, горчиво!-започна Асита Тина-Горчиво вино снощи пих и глъъътка не остаааана, по устните ми щом гори целууууувката в душааааата.-изнесе леко пресипналия си глас крилатата осмица.
   Започнаха да купонясват. Мастилницата така се друсаше на радомирското, че след него всичко бе в лилаво. Много му напомняше на Горно Уйненската права копаница в такт четири четвърти. А крилатата осмица се бе напарфюмирала с "Еуфория" на Калвин Клайн и в еуфоричният си пристъп, такова радомирско врътна, че избуши една от вратите на ритуалната и спука найлона на оранжерията. Флореспейса се включи на виенският валс. Хорото не й подхождаше на диамантената брошка, но тихо си тактуваше с крак в такта на шопската копаница. На валса обаче бе във въхъра си. Носеше се леко, като перо в балната зала заедно с кума Пани и от време на време си натискаше ентъра, за да върне валса отново. Така премина първия ден на душевните експериментатори. Весело, прекрасно и сватбено.