Все един и същи сън.
Ти във мен си, но не стига.
В теб съм, но и малко вън.
Абстенентно те усещам,
като прероден пристрастен.
Нуждая се от двойна доза,
от тази, дето ставам сластен.
Повторно срещам чудесата,
във лилаво повторение.
И срещам себе си отново
във лирично отклонение.
Индиговата мислена повторност,
на съдбата мил другар.
Препраща ни в апостериорност.
Душата няма господар.
Няма коментари:
Публикуване на коментар