СПРАВ(ОО)ЧНИК ЗА БЛУЖДАЕЩИ ДУШИ - 10

       На света и извън него има много търсещи души. Всеки търси нещо в собствения си свят, но по-често извън него. Склонността да обвиняваме външният свят за несполуките във вътрешния ни, е механизъм за самозащита. Всеки гледа в себе си с очите на правотата и единици са склонни да откриват грешките в себе си. В моментите на несполука и неудовлетвореност душата обикновенно си мълчи и тихо страда, докато собственото ни его в ръцете на лукавия се опитва да намери вината в обкръжаващата ни среда. Така често се самозалъгваме и прехвърляме основните причини за неуспехите и нещастието на място, където те не покълват и не раждат плодовете на изцелението. Така не откриваме истинските причини, които често се коренят у нас самите и не  даваме шанс на грешките ни да се изчистят и да започнем търсенето на успехите и желаното щастие необременени. Така се случи и с оранжерията Бойс Волф. Доматите му се разболяха от бактерията Ешерикие коли, а той обвини ислиямските екстремисти, федералният резерв на САЩ и външната им агресивна политика, масоните и дори кабинета на Б.Б., който така или иначе нищо не првеше и поради тази причина, нямаше как да причини, каквото и да било. А можеше да погледне в оранжерията си и да види, че бе използвал вносен испански тор, който съдържаше въпросният щам и да обвини себе си. Ако не бе го ползвал, нямаше да се получи така. Всъщност, кой е виновен в случая? Производителят ли? Или този, който го ползва? Сложен казус нали? И така понеже в тези моменти сме колебливи, предпочитаме да обвиним всеки друг, вместо самите нас. Но като и да е! Вижте какво точно се случи!
-Мамка им и Ешерикията, мамка им и Колитата. Съсипаха ми цялата продукция. Човек една ракия не може да пийне на спокойствие от тия американци. Тъкмо потръгне малко бизнеса и заживеем маааалко по-добре и тия криза ще направят. Тъкмо си обърне човек парите в долари и тия вземат напечатат банкноти, които биха могли да запълнят осемнайсет стадиона, като Маракана и той падне. Таман си купиш трактор на нафта, за да не мъкнеш газови бутилки за стария от Перник и Обама вземе да пръдне на криво и вдигната нафтата. Таман започнеш да садиш краставици, защото са предизвкали земетресение в Япония и световният пазар е гладен за пресна корнишонка и тия вземат та спрат да им прават земетресения и пари даже им пратят да ги подпомагат и долара пак падне. Таман си обърнеш парите в японски йени и американците вземат та изригнат някой Ейафятлайокутл във Исландия и спрат полетите към Япония и ти пак с пръст в гъз. Мамата ни ебаха тия.-мрънкаше и псуваше Волф, докато изхвърляше всички неизползвани пестициди и нитрати от оранжерията.
-Какво мрънкаш бе Волв? Какво мрънкаш? Ти знаеш ли на мен, какво ми се случи?-обади се Буклето.
-Какво?
-Ми отивам аз при карабинката си да потренираме за олимпиадата по модерен секс, а тоя разбираш ли се свил и охка. Цялата му прекрасна резана цев станала на плюски. Объркал той оръжейната смазка с моя перхидрол, който бях си оставила в една от старите му опаковки и сега е на 90% импотентен. Добре че поне палчето на спусъкът му е игриво, та да не хвана паяжина на финката. Загубеняк!
     Крилатият тефтер, която изслуша оплакващите се духовни астронавти, взе думата:
-Ама Букле! Ми то ти си виновна. Не карабината.
-Е що?-възпротиви се Буклето.
-Е как що? Волф, дай да си сръбна моля ти се от оная хубавата сливова, дето ония ден си бълбучкахме с теб, че иначе ще отплесна към априорно транценденталното познание на Кант и няма да ме разберете!-Гага удари един мощен гълток и продължи-Охххх....., така е по-добре! Та както исках да кажа, не е виновен този, който се маже със смазка, а онзи, който му слага в смазката перхидрол. Това е положението. Трябва да се научим да бъдем обективни в откриването на грешките.
     -Така е!-каза крилата осмица, която беше започнала да прави формула за откриване на грешки, посредством дедуктивната философия, за откриване на вярното чрез отхвърляне на абсурдното, невъзможното и нелогичното и формулата на Ойер в областта на комплексния анализ.-При търсенето на грешките, трябва да следваме пътя на логиката, а не да я търсим там, където на нас ни харесва. А един от най-лесните начини е да я потърсим първо в нас и нашите постъпки и сетне, ако не я открием да я търсим другаде.
     Крилатият тефтер се замисли за миг и рече:
-Всеки път, когато човечеството откривало стръмнина където и да е по лицето на земята, хората винаги усещали порив да се спуснат надолу по склона. После открили, че тези индустриални чудеса лагерите са отлична възможност да се спускат по склона със своите лагерници. Така и егото ни действа, когато си го отглеждаме подобаващо. Тича на горе да се изкачи и пак се спуска, тича нагоре и пак се спуска. То е като балансьор на душата. Ако го нямаме, тя може и да се самоунищожи от самообвинение. Волф, дай един гълток и идвай да сглобим няколко лагерници.
-Е от къде намери лагери?-попита Бойс Волф.
-Как къде? В тефтера. Бях ги нарисувала преди време и вече са готови. Аз като нарисувам нещо и след време мога да го ползвам. Някой иска ли хвърчило? Имам и един балон с кош.
-Гага, нарисувай ми моля те се един казан за ракия и един тон захар, че запасите са на приключване!-помоли Волф
-Не думай бе! Ужас! Защо така ме разтреперваш? Тъкмо намерих начин да се отърва от философския си егоцентризъм и спрях да сънувам Кант и Ницше. Дали да не нарисувам направо няколко бъчви с абсент. Че то докато стане ракиятаааа.....е-хееее... и дървената философия ще ме обладае пак!
-Да бе, да!-възкликна мастилницата, която тъкмо беше пристигнала.-Та после да си режем ушите, като Франсиско Гоя! Аре нема нужда!
-Няма, няма! Обещавам, че ще нарисувам и наушници с катинарче, които ще заключваме преди консумация.
-Така може!-рече мастилницата и се доближи до крилатия тефтер, която вече беше започнала да рисува двадесет и две бъчви с абсент.
         Все пак, колкото и да зле положението, една усмивка винаги го подобрява. Повече усмивки-по-добро положение!