и не обръщам се назад,
не е защото не искам пак да те прегърна,
а защото мен ме няма в твоя свят
Като през изпочупени керемиди,
ще проблясва спомена за теб
Разруших се и вече ми се свиди,
като на скитник-последен къшей хлеб
Ако през счупената порта влезеш,
ще видиш, колко съм добре сега
Приседнал, пушещ и невидим
и от самотата ни следа..........
А тази бодливата ограда,
ня я поставих зарад тебе там,
просто ме е страх да не избягам
излезна ли навън оставам сам
Ако под изтривалката намериш ключ,
то моля те, заключи ме ти от вън,
а после наметни ме с одеяло
и остани вовеки в моят вечен сън
Няма коментари:
Публикуване на коментар