На страха ти, никой не поднася рози
и на слабостите твои шоколад
А сластите са само грешни дози
от похот на желанията в глад
На твоите начумерени гримаси,
на дали се радва Господ Бог,
Всеки може страстно да те мрази,
ако от теб загубил е облог
Не вярвай на излъгани глупаци
и на лъжец не се осланяй нивга
Лъжата отпреди ти дава знаци,
а любовта е доста често пивка
И не говорим тук за справедливост,
не я търси, щасливците я имат
Смел бъди и то без пресметливост
Отдай се, бе, а нека да те взимат
На прозореца от вън на перваза,
на мойта стая със северен свод
Оставих нощес бурканче с помада,
да събере звезди за нов епизод
Питал съм вече всички оракули,
и шарлатани и стари баячки
Питал съм сови, питах и дракони
търсих я в Бога, питах и врачки
Търсих я, молих се, колене ожулих
и веднъж я намерих, за малко поне
Наричах я всякак, даже я хулих,
но трудно се среща сродно сърце
И тъй на перваза седи си буркана,
чака да падне във него мечта
Плахо ще зърна утре зарана,
дали за мен Бог е изпратил звезда
