ЛЮБВТА Е ИСТИНАТА НА СЪРЦЕТО

Любовта не носи срок на годност,
но често не издържа много
Понякога въпрос на сродност,
понякога е свише Богу

Любовта е безконечна,
макар и ние да сме крайни
Не! Не казвам, че е вечна,
въпрос си е на божи тайни

Любовта е безпределна,
дори с умения човешки
Господ ни дари със нея
за да премерим свойте грешки

Любовта търпи оценки,
но истинската има стойност
Огледай се сред всички сенки
и светлото търси с покорност 

ПОНЯКОГА И ВСЯКОГА

Кой знае, кога?
А още по-малко, какво!
Но аз бях онова,
за което ти попита, защо!
И кой знае, къде?
Но така и не се случи.
Аз да живея добре,
а ти да си моят случай!А дали знае някой, колко?
Не, това никой не знае!
И тук няма благополучна болка,
той онзи горе ни вае.

ЖЕНА

Неимоверно нужна
и по-желана от позлата
За всеки мъж-цена безценна
и като заем и в разплата

На съня добавка сладка,
за денят тревожен миг
От копнеж-постеля гладка
в тревогата най-мощен вик

Дори във тиквена карета
пантофката ти е кристална
Той точно тебе търси
и само ТИ си тъй идеална

Прекрасна, важна и любяща
Създаваща и детеродна
Без теб, Адам е просто тяло,
а ТИ ребро си нему сродно

С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА СЛУКА

На тъмно твърде дълго съм седял
и свтлото сега зеници шири
Не знам дали съм сляп от светлина,
и колко мрачни днес се мойте дири

И гладен твърде дълго бях,
сега захлебвам бавно с изнемога
Бленувах твърде дълго и мечтах
за туй от днес гладът не е тревога

И влакове изпусках и комети,
но мойта гара е все още тука
С билет в ръка за път и за привети
от пожелани бялнове и слука 

ПРОЛЕТНО

И пак е пролет и слънцето е ласка,
мъглите са по-питомни дори
Ще цъфне люлякът с лилавата окраска
ще се превърнат нощите във дни

И всяко семенце безмълвно ще покълне
под тежката затоплена земя
Всеки славей-славей ще прегърнеи
 и ще посее отпечатък със крила

Пак е пролет и пак надежда носи
и съновидения от теменужена любов
Нозете ни отново ще са боси
Сърцата ни ще тръгнат пак на лов