На тъмно твърде дълго съм седял
и свтлото сега зеници шири
Не знам дали съм сляп от светлина,
и колко мрачни днес се мойте дири
И гладен твърде дълго бях,
сега захлебвам бавно с изнемога
Бленувах твърде дълго и мечтах
за туй от днес гладът не е тревога
И влакове изпусках и комети,
но мойта гара е все още тука
С билет в ръка за път и за привети
от пожелани бялнове и слука
Няма коментари:
Публикуване на коментар