Е, все има нещо да боли,
а теб това дали те стряска
За доброто носиме вини,
нали все пак ти беше рязка
Казваш, правиш, заковаваш,
всичко е по мед и масло
Щом не можеш не отдаваш,
толкова е всичко ясно
Забравата е лесен път,
ако можеш ти хвани го
Чуждоземци сме без съд,
но аз ще нося твойто име
Един блус на зазоряване,
тъжни са несподелените слова
Крайно е последното прощаване,
щом на гроба никне веч трева
Скрита си, като барут,
сянката във теб е вече явна
Ти си Цезар, аз пък Брут,
смъртта за някой ще е славна
Несподелените слова,
те са толкова зловещи
Но нека да расте трева,
все някой ще запали свещи
Бичим айляк,
балканът ми стене
Морето е плитко,
за мен до колене
Трева линее,
гората ми пее
Есента неусетно,
семената си сее
Денят е горещ,
нощта е студена
Самотно зловещ,
бутилка начена
Морето далече,
шуми и не спира
Залез отсреща,
натиска баира
Синьото лято,
бавно утихва
Пия за него,
но търся му лихва
Любовта е вечна,
тъй разправят уж
Вчера крайно близки,
днес пък вече чужд
Странно неусърдна,
когато се разделя
Тъкмо те прегърна,
а днес брашно не меля
Чувствата утихват,
мисълта не струва
Безразлично няма,
любовта не чува
Не тежи раздяла,
дори да е горчива
Но и да я забравиш,
е доста неучтиво
Летящите килими са в небето,
всеки има чехли Малък Мук
Името Сезам остава незаето,
а Белчо и Сивушка теглят плуг
Пепеляшка родена е принцеса,
Звярът има своята красавица
Не всяка е кибритопродавачка,
грозни са патетата във трасавища
Диви лебеди коприва чакат,
оловният войник е смело сам
Не само Аладин е с лампа,
котаракът в чизми винаги е там
Иванушка се вози на камина,
Патилан не е изпатен много
Бибиян и Фут са само глина,
А ЛЕГО си е просто лого
