тъжни са несподелените слова
Крайно е последното прощаване,
щом на гроба никне веч трева
Скрита си, като барут,
сянката във теб е вече явна
Ти си Цезар, аз пък Брут,
смъртта за някой ще е славна
Несподелените слова,
те са толкова зловещи
Но нека да расте трева,
все някой ще запали свещи
Няма коментари:
Публикуване на коментар