Всеки ден неимоверно личи,
дните минават, животът тече
по врязани бръчки, уморени очи
пътят ни бавно на нейде влече
Всеки ден се ражда за нас,
като цвете във рохката почва
Съдбата ни слуша нашия глас,
като кораб загубил своята котва
Всеки ден е красива мета,
изживяна във краткото време
Път във, който остава следа,
от усмивка и мъничко бреме
Всеки ден е прекрасна магия,
покълнало семе във пролетен ден
Есента е посока в която се крие
есента и доброто на нашата тлен
