РАЗТУРЕН ЧОВЕК

На дързост е рязък. 
на допир е гладък
Тих е във крясък.
шумящ в безпорядък
Разумен човек,
звучащ непонятно
Сутрин е весел,
а нощем стократно
Объркан от обичи,
от грешки поправен
За себе си бич,
за другите равен
Самотно очакващ
и силно изправен
Отвътре раздаващ,
отвънка покварен
Забързан към края,
събиращ надежда
Във Рая не вярва,
към Ада поглежда
От опит боли го,
от спомен се пълни
Животът минава
във гръм и мълнии
Не страда наивно,
нито наказва
Сърцето е дивно
и с пълна е пазва
Назад не поглежда,
и радост открива
Съдбата е нежна,
но и бодлива
Винаги носи
шепа човечност
От утре за вчера
и цялата вечност

НОЩИ С ДЪХ НА ЗВЕЗДОПАД

През шумните краища летни,

са кратки уж дългите дни

Септември ги прави безчетни,

тез нощи с безбройни звезди

В прегръдка с луната неспирна,
в безсънни от нощи компас
Се дири посока немирна,
за обич, за ласка за сласт

Така преминава безкрая,
под тъмното звездно небе
А нищо не спира земята,
и даже върти се по две

И всяка целувка е ценна,
тя носи душа на планета
Дори необятното тлее,
щом има любов то отнета

И пак е нощта септемврийска,
и пак необятно красива
А времето нивга не спира,
щом обич във някой открива