четвъртък, 24 февруари 2011 г.

АВТОСТОП

Пак на автостоп се движа.
Махам със кураж.
Палецът си плахо вдигам.


А по пътят ми е киша.
И кой ще спре на тоз вираж?
И в колко фарове се взирам?


Май бях тръгнал за успехи.
Но сега, съм просто буден.
Не заспал, с повдигнат пръст.


С опръскани от киша дрехи.
По път от хора, но безлюден.
От вътре в плам, отвън във мраз.

2 коментара:

  1. Стоя на брега на една река,
    Река без начало и без посока.
    Река,препълнена от хиляди потока.
    Без капчица вода е тази река.

    Река,кипяща и бълваща от отрова.
    Река,изпълнена със страшна злоба.
    Река,преливаща от остра болка.
    Река,поемаща ни от самата люлка.

    Река,пълна с мъртви души.
    Река,пръскаща с кървави сълзи.
    Река,мъчеща се да ни удуши.
    Река,към ада тя сигурно пълзи.

    Това е самият огнен път към ада.
    На банкета седя и душата ми страда.
    Изходите са блокирани на тая магистрала
    Външно се радвам, а душата ми пропада

    ОтговорИзтриване