събота, 1 октомври 2011 г.

САМОТНО

Самотно ми е! Толкова самотно!
Обичам и желая, а съм сам.
Споделеността е някак нереална,
бушуваща в безлюден океан.


И мойта малка мидена черупка,
в която съхранявам всичко ценно.
Се лашка сред вълните непотребна,
а времето е кратко и е тленно.


Самотно ми е и този път по много.
Несподелено, недостатъчно, в отенък.
Любовта ми сякаш не тече аортно,
а като в престегнати неоросени вени.


ноември 1998 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар