Обичам и желая, а съм сам.
Споделеността е някак нереална,
бушуваща в безлюден океан.
И мойта малка мидена черупка,
в която съхранявам всичко ценно.
Се лашка сред вълните непотребна,
а времето е кратко и е тленно.
Самотно ми е и този път по много.
Несподелено, недостатъчно, в отенък.
Любовта ми сякаш не тече аортно,
а като в престегнати неоросени вени.
ноември 1998 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар