Когато падат листи
Отвяти от сбъднатост
Събирам спомени летни
Летящи из есенни
Ъгли до мъдрост
Навявам си преспи
Целувам звездите
Елегантно и нежно
Тълкувам снежинките
Откривам планети
И това не е тъжно.
Ликувам от нощи
Утрини помня
Не, не съм неуравновесен
Аз съм галактика
Ти си вселена
А и все пак и утре е ден
Събирам пощада
Елиминирам тъмата
Ценна е всяка надежда
Елекисир от милувки
Луната поднася
Укротен аз към тебе поглеждам
Над мене е слънчево
А под теб, необятно
Така се целуват звездите
Няма коментари:
Публикуване на коментар