ИЗ МИСЛИТЕ НА ЕДИН СОБСТВЕНИК

Когато придобих я
аз не я познавах
Просто я получих
късмет ми бе тогава


Сетне свиквах с нея
и я разучавах
Мислех си, че мога
със нея да боравя


Мина доста време
свикнах даже с нея
изтърках я от носене,
но друга не копнея


Тя ми е едничка
и знам, че не е грешна
Двама ще се борим
правдата да срещна


Аз  ще си я нося,
а тя ме притежава
дано душата моя
аз я заслужавам

НАЙ-БЛИЗО СЪМ КОГАТО СИ ДО МЕН

Не искам да си далече
искам те близо
Към тебе аз да се качвам
ти към мене да слизаш


Не мога да съм далечен,
ореол не ми слагай
Но не търси сурогатен
аз съм тук и не бягам

Когато двама се срещат
те ръце си подават
Да знаеш, че съм насреща
близостта си ти дадох

ЗИМАТА Е ПЪТ КЪМ ПРОЛЕТТА

На вънка вече сняг вали
макар и да е още късна есен
И упоритите листа ще се отронят
щом зимата запее свойта песен

Студеният сезон ни предстои
сълзите есенни замръзват
Ще побелеят на хоризонта планини
и улиците хлъзгави тепърва

Вятърът е днес хореограф
на танц натрупващ бяла пелена
На снежеца нека се порадваме
та той е всъщност път към пролетта

ТОПЛИНА В СВЯТА НОЩ

Как само припуква огъня в огнището! Как красиво и топло гали душата ми! Жарките пламъци буйно се извиват в лилаво жълтите си караски и се извисяват отдадени нагоре, а главните се обагрят в червникави оттенаци. Огънят ме обича! Прегръща ме благо с топлината си, създава уют в душата ми с милувката си и не би ме оставил да измрзъна. И аз го обичам. Обичам да го паля, обичам да го потдържам жив, обичам да приемам топлината му и да му се наслаждавам. Отпивам чаша ароматен чай от къкрещото котле над жаравата и пак жадно поглеждам към пламъка. Наслаждавам му се и ми иде да му проговоря. И проговарям!

-Днес е Коледа огънче!

-Пук, пук, по Коледа стават чудеса.-отговаря той

-Да знам! Коледа е чудо. Тя е рождество, тя е божествена и вечна, тя е вярата в доброто.-казвам аз

-Пук, пук, покорен ли си и смирен?-пита той

-Ами не знам! Мисля, че мога да бъда. Искам да бъда.-неуверен отговарям аз

-Пук, пук, показах ти! Обичай и ще бъдеш обичан, смири се и ще усетиш божественото.-с топлия си глас ми отвръща той.

ИЗ МИСЛИТЕ НА ЕДИН ЧУВСТВОХОЛИК

Допрян до стъклото измокрено
превъплътен във нощна инсомния
С дъх на кафе във ръцете
и юргани с намачкани спомени


Кореспондирам с галактики,
като безсънен радиолокатор
По Гринуич не помръдвам,
а колко ли е часът по екватор


Такситата препускат зелени,
като скйборд по сатурнови пръстени
А през денят бяха толкова бавни,
из паважите коледно задръствани


Днес пак се напих със целувки
и среднощно не мога да изтрезнея
И сега ме тресе махморлук,
но лек да потърся несмея


Не се ръководя от писъци,
нито от последните моди
Обличам се странно изискано
за обикновен гард на боди


Не ми се спи, като на Башева,
но не ми се препрочита Тючев
А и скоро си намерих ключа
и не съм безнадежден случай


По календара на живота
все още е твърде рано
И знам, че има време за бързане
дано не изпусна влака само


Дежурен съм по звездопади,
но пусто мъглата ми пречи
Луната уж беше близко,
а денят е толкоз далече

ДО СЪРЦЕТО И ОБРАТНО

Докосвам те

и търся споделено

Намирам те

прониквам мигновено

Разнищвам те

и себе си разкривам

Завивам те,

а себе си развивам

Откривам те,

но себе си не крия

Ти огън си,

а аз пък съм стихия

Обичам те,

но думите не стигат

Словата обич

на дали постигат

Желая те,

направо безобразно

Не, не е лошо...

за мен е просто важно

Жадувам те,

а ти ме напояваш

Не се шегувам

всичко ти ми даваш

И знаеш ли?

Аз няма да се връщам

Напред вървя

и вечно те прегръщам

BY THE WAY

На път съм
напътствам
Не крия
откривам
От чувства
безчувствен
Не ровя
заривам

Не предавам
обичам
Не безпомощен
предан
Не обсебвам
надничам
Не богат
и не беден

Не товаря
разтоварвам
Възприемам
без прием
Преживявам
и вярвам
не у мен, а във ние

ВСЕМИРНИ НАБЛЮДАТЕЛИ

Поглеждала ли си небето нощем
и безкрая непонятно скромен?
Когато времето е спряло,
а любовта е бъдещ спомен.

Поглеждала ли си земята?
Таз скромната и тиха пръст.
В която някога ще легнем тихо
под звездната околовръст.

Поглеждала ли си в душата?
В невидимата нейна необятност.
Където всеки чака своят ангел
В приключващ път, но до безкрайност.