Поглеждала ли си небето нощем
и безкрая непонятно скромен?
Когато времето е спряло,
а любовта е бъдещ спомен.
Поглеждала ли си земята?
Таз скромната и тиха пръст.
В която някога ще легнем тихо
под звездната околовръст.
Поглеждала ли си в душата?
В невидимата нейна необятност.
Където всеки чака своят ангел
В приключващ път, но до безкрайност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар