превъплътен във нощна инсомния
С дъх на кафе във ръцете
и юргани с намачкани спомени
Кореспондирам с галактики,
като безсънен радиолокатор
По Гринуич не помръдвам,
а колко ли е часът по екватор
Такситата препускат зелени,
като скйборд по сатурнови пръстени
А през денят бяха толкова бавни,
из паважите коледно задръствани
Днес пак се напих със целувки
и среднощно не мога да изтрезнея
И сега ме тресе махморлук,
но лек да потърся несмея
Не се ръководя от писъци,
нито от последните моди
Обличам се странно изискано
за обикновен гард на боди
Не ми се спи, като на Башева,
но не ми се препрочита Тючев
А и скоро си намерих ключа
и не съм безнадежден случай
По календара на живота
все още е твърде рано
И знам, че има време за бързане
дано не изпусна влака само
Дежурен съм по звездопади,
но пусто мъглата ми пречи
Луната уж беше близко,
а денят е толкоз далече
Няма коментари:
Публикуване на коментар