Чудиш се, аз кой съм
и от какво ли съм направен
Прочети този стих
и после кажи, че съм странен
Направен съм от бели мисли
и приказки нежно прочетени
От албуми със снимки златисти
и чорапки от прежда изплетени
От храбри оловни войници
и от лебеди диви
От Пепеляшки изгубени
и от смет за сливи
От чавдарчета вежливи
и вярващи връзки червени
От хлебна мая в недоимък
и летни балкани зелени
От горящи във печка брикети
и петел кукуригащ на двора
От любовта към едно малко куче
и необичта на едни големи хора
От обичта на старица
и псувните на един мъдрец
От майка не чак орлица
и баща съвсем не творец
От хора забиващи нож
и от приятели ближещи рани
От цигари и много бутилки,
неизпити стоящи от лани
От мечти все още излитащи
и реалността кацаща постоянно
От това съм направен отвътре
и моля, не ме гледай вече странно
За любов не може да се молиш, защото не може да искаш от някого нещо, ако той не го има. Ако пък го има и е за теб, то няма да ти се налага да се молиш, защото ще го имаш и единственото което трябва да направиш е да не позволиш никога на онзи който ти го дарява, да ти се моли за твоята любов.
Във шумът, едва недоловимо
сред бъртвежи словоблудни
сърдечната подкова тропа
по пътища от мисли трудни
И съвсвм незабележимо
утихва във далечината
Безропотно и неохотно
загубил думите в словата
И се зарича и мечтае
за миг поне да се оттегли
Макар добре да си го знае,
че шансовете му са бегли
Ще бъде тишина отвън
Мълчание ще е отвътре
Безмълвен, като земята вдън
Поетът ням ще е от утре
Ще я загърне без слова
таз душа от думи тъй разкрита
На път потегля тя сега
във тишината своя да се скита
Ще дойда тихо във съня ти
и ще приседна за минутка
С одеялото ще те загърна
ще те целуна и ще тръгна
На пръсти тихо ще изляза
вратата тихо ще притворя
Ще те погледна за последно
и портата отвън затворя
Обичам те в премяна
от бяла доброта
нежно изтъкана
от твоята ръка
Обичам ти лицето
носещо усмивки
крехки, мили, цветни
без фалш и без обвивки
Ефирна като вечер
светла като ден
Обичам те такава,
когато си до мен
Обичам те тъй нежна,
докосваща, вълшебна
Стояща ми в душата
изпълваща, потребна
Къде си ти
коя си всъщност
Миг ли си
или си вечна
Кога пристигаш
и кога си тръгваш
Божествена ли си
или пък грешна
Печелят ли те
или заслужават
Горчива ли си
или пък си нежна
Как се казваш,
когато те загубят
Любов ли пак
или пък друго нещо
