сред бъртвежи словоблудни
сърдечната подкова тропа
по пътища от мисли трудни
И съвсвм незабележимо
утихва във далечината
Безропотно и неохотно
загубил думите в словата
И се зарича и мечтае
за миг поне да се оттегли
Макар добре да си го знае,
че шансовете му са бегли
Ще бъде тишина отвън
Мълчание ще е отвътре
Безмълвен, като земята вдън
Поетът ням ще е от утре
Ще я загърне без слова
таз душа от думи тъй разкрита
На път потегля тя сега
във тишината своя да се скита
Няма коментари:
Публикуване на коментар