СТАРОГРАДСКИ НАСТРОЕНИЯ

Там във старият град
на тихият корабен пристан
стоеше милата тя
и гледаше с погледът слисан

Морето и носеше радост,
бризът и даваше сила
Небето сега и е сладост
Та тя си е нашата Мила

Косите й повеят носи
нозете й пяната плиска
душата и нищо не проси,
то само сърцето й иска

ДЕВОЙКАТА ПОД ЦЪФНАЛАТА ДЮЛА

До стряхата със цъфналата дюла
стои усмихната и бяла
една девойка тъмно синя
дошла в морето да избяга

И всеки цвят у нея грее
лъчи морето отразява
Отнася пролетта проблемите
и само любовта остава

И пак в очите й купнежи
и пак в сърцето и наслада
Майната им на проблемите
с вълните тъжността избяга

ЕПИГРАМИ СПОРЕД ЕПИКРИЗАТА

Без пориви е някак скучно,
щом платната от безветрие увисват
Който сее ветрове ще жъне бури казват,
но на сентенцията нещичко и липсва

А който сее топлина, какво ще жъне?
Може би горещина и огън!
Но огнище от жарава ли ще бъде
или адска жега в изнемога?

Ами ледовете, как се сеят?
Студ ли да използваме за семе?
И кога се жънат студовете
и до жътва, колко трябва време?

А, ако предпочитаме безветрие?
Какво да сееме тогава?
Предполагам-вакуумът ще бъде семе
с увиснали платна в забрава

Та коя е вярната сентенция?
Къде да търсим свойта епиграма?
Вероятно е въпрос на епикриза
или въпрос на лична драма

ПОГРИЖИ СЕ ЗА СПОМЕНИТЕ СИ, ЗАЩОТО НАЙ-ВАЖНИЯТ ДЕН Е ВЧЕРА

Ако сега ви кажа, че от вчера вече се грижа за утрешните си спомени, как бихте реагирали? Защо ли питам? Ако сте ме разбрали, то значи и вие знаете, че вчера ще е най-важния ви ден днес, а ако не сте, то за мен вашата реакция няма никакво значение. Ако все пак сте на път да проумеете защо, то нека ви помогна, като ви разясня една много явна на пръв поглед закономерност в характеристиките на времето, която отнесена към нашите спомени се превръща в не чак толкова явна! Тоест, времето е праволинейна величина, която за съжаление поне за сега не можем да управляваме и тече само в една посока и тя е само напред. Съответно всеки може днес да сътвори своето утре, но никога не може да промени собственото си вчера. Днес можем да създадем утрешното си вчера така, че то да бъде такова, каквото го желаем от преди, но няма как нито днес, нито утер да заличим онова вчера, което днес сме допуснали да промени нашето днес по начин по който не го желаем. Знам, че стана объркано, но по-лесно и асимилируемо не може. Всеки миг ние сме творци на спомени, поради това от нас зависи какви ще ги направим. Аз лично за себе си знам, че искам те да са прекрасни и стойностни и се старая да ги превърщам в такива от днес!

ПРОСТОРИЗЕУМ

Закачил съм се на простора на надеждата в очакване на южен повей, който да изсуши солените вадички по мен. Просторът е страхотно място! Харесва ми, че така уместно се чувствам на него и то закачен само с една щипка упорство. Повява! Да чувам го, как се промушва под изморените ми от подпиране на мисли лакти. Повява и отвява, изшуава ме дори с леките си пролетни пръски от немечтани мокротии. Отплеснах ли се? Не, не, не съм се отплеснал всъщност, нали за просторът ви говорих......та имах предвид, че просторното вътрешно пространство се бе стеснило напоследък до размерите на Юпитер, но сега се превърна отново във вселена с формата на тетраедър. Нещо против формата ли имате? Еми да.....ръбесто е, но поне всичките му ръбове са равни. Хармонично е някак си, балансирано и изглежда правилно. Щипката леко ме стиска по шововете на пожеланията и мисля да я преместя отляво, там и без това май няма нищо!

Fantasioscope: ПРОЛЕТТА НА РАМОТО МИ КАЦНА

Fantasioscope: ПРОЛЕТТА НА РАМОТО МИ КАЦНА: Надеждата е последна инстанция на отчаянието. Тя е като буферна зона между мечтите и реалността,  между съкровените желания и фактите. Тя е ...