ПРОСТОРИЗЕУМ

Закачил съм се на простора на надеждата в очакване на южен повей, който да изсуши солените вадички по мен. Просторът е страхотно място! Харесва ми, че така уместно се чувствам на него и то закачен само с една щипка упорство. Повява! Да чувам го, как се промушва под изморените ми от подпиране на мисли лакти. Повява и отвява, изшуава ме дори с леките си пролетни пръски от немечтани мокротии. Отплеснах ли се? Не, не, не съм се отплеснал всъщност, нали за просторът ви говорих......та имах предвид, че просторното вътрешно пространство се бе стеснило напоследък до размерите на Юпитер, но сега се превърна отново във вселена с формата на тетраедър. Нещо против формата ли имате? Еми да.....ръбесто е, но поне всичките му ръбове са равни. Хармонично е някак си, балансирано и изглежда правилно. Щипката леко ме стиска по шововете на пожеланията и мисля да я преместя отляво, там и без това май няма нищо!