понеделник, 25 февруари 2013 г.

ИСКАШ ЛИ ДА СИ ГОВОРИМ

Дори и с непознати разговарям,
защо пък не, не им желая лошо
Не към всеки се налага да прегарям,
а чуждостта към мен е не от всеки пошла

Навярно сам сгреших отново,
безумно е да пожелаваш от неискащ,
Поне душа си имам вече от олово,

във пазвата любов последна стискащ

Дори и с врагове си се чуствам свойски,
като теб, и те не ми четат писмата
А аз до скоро сам се заблуждавах,
че миналото е със днешна дата

Да спра ли? Да ще го направя
Кому е нужна толкоз нежеланост
Колкото и в рими да се давя,
далечното, то просто няма важност

ИСКАШ ЛИ ДА ПОГОВОРИМ

Искаш ли да поговорим?
Да, да, пак теб сънувах снощи!
А, да, добре, добре, разбрах те!
Да, заета си, сега е малко кофти!

Добре, а искаш ли да не говорим?
Е, защо, защо, защото няма смисъл!
Кое? Не, то няма как да се повтори!
Бог от списъкът с любов ни е отписал!

Дали аз мога? Да, ще се опитам!
Не, не е тежко да забравиш, че си забравен!
Какво, кой ме караш да попитам?
Бог ли? Не, не съм му веч забавен!

сряда, 20 февруари 2013 г.

МАЛКИЯТ ГОЛЯМ ПЛУВЕЦ

Аз плувец съм ненадминат,
на бътерфлай съм шампион
На кроу не могат да ме стигнат,
басейнът е моят дом

Със плувки и със плувна шапка,
приличам малко на делфин,
а Мимето е като жабка,
със тоз разкрачен смешен клин

Онзи ден един хлапах,
със пояс влезе във водата
Явно малко го е страх,
и само плиска и се мята

А аз му викам:
-хей хлапе, я отивай ти под душа
Тук е само за мъже,
останалите да стоят на суша

Казвам ви, добър съм много,
тренирам всеки ден без сряда,
направо не дете, а чудо,
ще ходя май на олимпиада





понеделник, 18 февруари 2013 г.

ТАБЛИЦАТА ЗА УМНОЖЕНИЕ И КРИСКО

Две по две, да туй е лесно
и две по четири ми е пресно,
но колко беше шест по осем,
не помня и съм тъй ядосан
Каза Криско и отсече,
от смятане му писна вече
Три по три аз знам е девет,
та туй го знае всяко бебе,
но колко прави три по седем,
на контолното аз май ще съм последен
Да умножавам някак си ще смогна,
но да деля, ама съвсем, съвсем не мога
За да събирам помагах си със пръсти,
той и дядо Поп така се кръсти,
но тази таблица е доста сложна,
да не казвам, че е направо невъзможна
Ясно! Ще ми трябва калкулатор,
дано до мене утре да не седи предател

неделя, 17 февруари 2013 г.

ВРАБЧЕТО КОЕТО ПОРАСНА ГОЛЯМО


Във горичката зелена, там под гъстия шубрак,
живееха семейство птички, мама Врабча с млад юнак
Сред гъбки със червени шапки, сред дъбрави и коприва,
да се грижи за юнака мама Врабча бе щастлива
Неуморно тя сновеше из вековната горица,
ту да хване буболечка, ту пък червей, ту мокрица ,
че да носи на юнака, да го храни, да расте,
та нали е мъжка рожба, та нали й е дете.
Мама Врабча бе щастлива, макар и с грижата нелека,
да се грижи за юнака, да бъде негова опека.

Летеше всеки ден безспирно да набави тя храница,
да нахрани малаък Врабчо, че да стане силна птица
Из клонаците зелени, сред вековените дървета,
живееха във мир и радост, семейство истински врабчета
Мама Врабча все летеше, да набави тя прехрана
за закуска по мухичка,а за обяд храна подбрана
И се върна пак със улов, че да нагости юнака,
наведе се над него нежно и да хапне го зачака:
-Хайде, синко, похапни си, ето нося ти пчеличка!
-Ама, мамо, искам друго и ми донеси водичка!
Литана пак отново Врабча, че да угоди на рожба,
та нали й е надежда, та нали е с него горда!
Под кора на дъб вековен тя намери червей тлъст,
да го занесе на Врабчо, че да расте голям на ръст
Върна се и го нахрани, после пак тя полетя,
че врбчето пак е гладно, а пък и неще пчела

Ден след ден летеше Врабча, грижовната на Врабчо майка
и никога не се оплака и за нищо не се вайка
Носеше му буболечки, носеше му и водица,
за нея може и да няма, но Врабчо с пълна е устица:
-Хайде, рожбе, похапни си, днес донесла съм комарче!
-Ама, искам торен червей, нали ти казах аз бе Майче!?
-Добре, ще го оставя тука, пък ще търся червей торен,
та нали си ми отмяна, та нали растеш ми строен!
Тръгна Врабча из шубрака, да угоди на свойта рожба,
до тъмно рови се в земята и гората тя обхожда.
Намери червейче накрая и на Врабчо го отнесе,
доволно той стомах засити и Врабча се за друг понесе,
че като поспи юнака и стане гладен на закуска,
да има пак любима хапка и сладко, сладко да я схруска

Мина време и юнака стана снажна млада птица,
а мама Врабча пак се грижи и за храна лети и тича
Измори се тя да шета, а юнака да не хае,
само на готово чака, за работа не ще да знае
Върна се с храна в гнездото и Врабчо пак добре нахрани,
но реши да му разкаже, охлюв как той сам да хване
-Хайде, Врабчо, ти голям си, трябва вече сам да можеш,
да набавяш си храница, да се грижиш и работиш
-Ама, мама, що така?-Врабчо недоволен рече-
Та нали съм ти врабче, не съм ли ти юнак аз вече?
-Ти си ми любима рожба-рече Врабча на юнака,
но пък вече си голям, прехраната те тебе чака

И почна да се труди Врабчо и на лов се той научи,
как да хване буболечка, как прехрана да получи
И се трудеше усърдно и се справяше добре,
отмня вече бе на Врабча порасналото й дете
Мина време той порасна, а мама Врабча остаря,
но нивга не остави Врабчо свойта майка във беда
Грижеше се неотменно за свойта майчица любяща,
отгледан беше със любов, а ТЯ се винаги отплаща

КОТЕШКИ БЕЛИ


Четири котенца близнаци,
се боричкат на дивана
Аз им викам маци, маци
и тичам бързо да ги хвана

Да си поиграем дружно,
аз ще мяукам като тях,
но мама каза - не е нужно,
да се правиш на дивак

Тогава аз им заговорих,
но май, че те не ме разбраха
Викам им - бъдете мирни,
а те диванчето съдраха

вторник, 5 февруари 2013 г.

ИДЕ ПРОЛЕТ

Малък Сечко си отиде
иде топла пролетта
Пойна птичка известява,
че баба Марта е дошла
И ще ни закичи всички
със конци червено бяли 
да бъдем румени, засмени,
да сме живи да сме здрави
Щъркел пак гнездо ще свие,
кукувица ще закука
Ручей бистър ще се вие
сред поля, цветя и бука
Мед пчелите ще събират
от напъпили цветчета
Ливади тучни ще се ширят,
ще пее славей във полето
Плуг земята разорава,
пеят радостни орачи,
Берекет и плод да дава,
земята трябва да се тачи
Мартенички закичете,
вие весели дечица,
Конче за здраве си вържете
и носете на ръчица
Баба Марта е дошла,
червена бяла, животворна
Да сте живи, да сте здрави,
годината ви да е спорна


СНЕЖЕНИЯТ ЧОВЕК И КОКИЧЕТО

РАЗКАЗВАЧ:
Ето пролетта пристига, слънцето блести навред,
кокичето глава навдига, зимата е с поглед блед
Сред зелените тревички и напъпили листа
пеят първи пойни птички и прославят пролетта
Снежният човек на двора, се стопи почти изцяло
само морковче и кофа и нищожно малко тяло
От бърлогата си зимна Мечо мършав се прозява,
ще потърси той пчелички, че медец сега му трябва
И ето патицата пъстра си измъти яйчицата,
патета сега се люпят, рожденна им е тази дата
Поведе тя към водоема цялата перната свита,
а кокичето до Снежко се изправи и попита:

КОКИЧЕТО:
-Снежко, Снежко, где така ти потъваш във земята,
да не би да си в беда, кой те гони за разплата?

СНЕЖКО:
-Не, Кокиченце, красиво, аз от никой не се крия,
просто стана ми горещо и в земята ще попия
Че да може от снежеца да се напои земята,
пролетта, когато дойде-песента ми е изпята

КОКИЧЕТО:
-Благодаря ти, снежни братко, обещавам да порасна
от твоята вода ще пия, че луковицата стои на тясно
Главичка гордо ще изправя до чимширеният плет,
за пролетта ще пея песни, ще я прославям аз навред
Да се чуе, че пристига, птичките да чуроликат,
и пчелички и тревички....всички ще я танъникат

СНЕЖКО:
-Благодаря ти, вярна дружке, аз отивам си спокоен,
че след теб и теменужки и канар и славей поен,
всичките вода ще пият и ще възпяват пролетта,
на мойта бяла, снежна памет, всичките са те деца

КОКИЧЕТО:
-За да живеем трябват сили, слънце, въздух и водица,
а Снежко, ти заради нас, се раздаде и стопи се

СНЕЖКО:
-Да, Кокиченце зелено, тъй е щом живот даряваш,
когато си за други нужен, цял се ти за тях раздаваш
Но ще дойде друга зима, пак ще свие снежен студ
и мен отново ще ме има, за да бъдеш ти пак тук