защо пък не, не им желая лошо
Не към всеки се налага да прегарям,
а чуждостта към мен е не от всеки пошла
Навярно сам сгреших отново,
безумно е да пожелаваш от неискащ,
Поне душа си имам вече от олово,
във пазвата любов последна стискащ
Дори и с врагове си се чуствам свойски,
като теб, и те не ми четат писмата
А аз до скоро сам се заблуждавах,
че миналото е със днешна дата
Да спра ли? Да ще го направя
Кому е нужна толкоз нежеланост
Колкото и в рими да се давя,
далечното, то просто няма важност
Няма коментари:
Публикуване на коментар