СНЕЖЕНИЯТ ЧОВЕК И КОКИЧЕТО

РАЗКАЗВАЧ:
Ето пролетта пристига, слънцето блести навред,
кокичето глава навдига, зимата е с поглед блед
Сред зелените тревички и напъпили листа
пеят първи пойни птички и прославят пролетта
Снежният човек на двора, се стопи почти изцяло
само морковче и кофа и нищожно малко тяло
От бърлогата си зимна Мечо мършав се прозява,ще потърси той пчелички, че медец сега му трябва
И ето патицата пъстра си измъти яйчицата,
патета сега се люпят, рожденна им е тази дата
Поведе тя към водоема цялата перната свита,
а кокичето до Снежко се изправи и попита:

КОКИЧЕТО:
-Снежко, Снежко, где така ти потъваш във земята,
да не би да си в беда, кой те гони за разплата?

СНЕЖКО:
-Не, Кокиченце, красиво, аз от никой не се крия,
просто стана ми горещо и в земята ще попия
Че да може от снежеца да се напои земята,
пролетта, когато дойде-песента ми е изпята

КОКИЧЕТО:
-Благодаря ти, снежни братко, обещавам да порасна
от твоята вода ще пия, че луковицата стои на тясно
Главичка гордо ще изправя до чимширеният плет,
за пролетта ще пея песни, ще я прославям аз навред
Да се чуе, че пристига, птичките да чуроликат,
и пчелички и тревички....всички ще я танъникат

СНЕЖКО:
-Благодаря ти, вярна дружке, аз отивам си спокоен,
че след теб и теменужки и канар и славей поен,
всичките вода ще пият и ще възпяват пролетта,
на мойта бяла, снежна памет, всичките са те деца

КОКИЧЕТО:
-За да живеем трябват сили, слънце, въздух и водица,
а Снежко, ти заради нас, се раздаде и стопи се

СНЕЖКО:
-Да, Кокиченце зелено, тъй е щом живот даряваш,
когато си за други нужен, цял се ти за тях раздаваш
Но ще дойде друга зима, пак ще свие снежен студ
и мен отново ще ме има, за да бъдеш ти пак тук