Нима в пътеките капани издълба
Онази обич чакаш, но едва ли,
прерогатив ще бъде в твоята съдба
Ако ме чуеш, може да си глуха,
ако ме видиш, затвори очи
Когато бях до теб, не беше тука,
сега при слепотата твоя се върни
Онази обич, тази, пожеланата,
която те гнети и те боли
Намери ли я, и пак ли ти е нямата,
защо ли е по-празна от преди
Никой не говори за надежда,
той пътят просто търси своя брод,
Загублият тъжно сключва вежда,
щом в църквата не вижда своя свод
И всяка мисъл твоя е разбрана,
от някой, който ти не пожела
Но нека бъдеш истински желана,
от онзи, който теб не те разбра
Ще те докосна, пак ще го направя,
не знам дали ще имам нежност във запас
Но, ако имам, ще ти обещая,
без думи, обичта.......тя нама глас
Няма коментари:
Публикуване на коментар