след дълго скитане в пустиня
Така те носих във душата,
но без да търся милостиня
Като мечът на Демокъл,
на конски косъм закачен
Съдбовно ласкава стоеше,
стоеше, но до онзи ден
Така те носих все от ляво,
че вече нямам и сърце
Изядох го и пир направих,
стих извадих за мезе
Без кръв артерия проряза,
убиецът роден от мен
Безличен е, на горест мяза,
безчувствен е и е без тлен
Сега съм лъскав и заможен,
богат съм в новият дворец
За любовта съм невъзможен,
но оставам си творец
Няма коментари:
Публикуване на коментар