мисли намазани с олово
Движещи се плужеци,
загубили и думи и слово
Настървени погледи,
пот, бездихания, нужди
Здрави на вид но болни,
близки на вид, но чужди
Бели пътеки без спомени,
бутилки на бара с дозатори
Танцуващи бъдещи помени
с богати на вид арендатори
Загубени в превода мисли,
казани в пъти на глас
Трудно намират се чисти,
думи лишени от сласт
Покорно линее душата,
тялото търси прогрес
Съдбата е явно не свята,
и тъпче неволния стрес
Шумно е, явно е шумно,
а слухът изнемогва едва
Да си жив е май неразумно,
макар и с надежда една
Няма коментари:
Публикуване на коментар