и дълго ще се луташ из въпросите
Дали сълзите болката попиват
и за обич трябва ли да просиме
Ще си повтаряш, че утрото е мъдро
и ще се молиш сън да те споходи
А в гърлото ще има нещо твърдо,
което към безсъние те води
И тази нощ е трудна за клепачите,
а спомена тежи, като олово
За минало далеч от настоящето,
и за обиди изречени без слово
Ще подпираш лицето си небръснато,
ще палиш пак цигара от цигарата,
а времето отдавна е отминало,
за да чакаш под часовника на гарата
Няма коментари:
Публикуване на коментар