щом душата ти е гладна
Тялото е само тлен,
а тя за истини е жадна
Няма мир, но има его,
тя е крайна и пределна
И тук не може тя без него,
а то без дух пък е нефелно
Сглобени тука сме дошли,
от части две неразделими
Едната може и с трохи,
а другата се храни с рими
Едната знае глад и жажда,
другата ги знае също...
Но едната се надгражда,
за другата не е присъщо
И може би не е известно,
дали живеем след смъртта
Но, пък би било нечестно,
без раздяла със плътта
Няма коментари:
Публикуване на коментар