като сритан селски котак,
Взор вперил в земята си черна,
застанал покорно на другия праг
И вървя си непълен, но кръгъл,
като неузряла бледа луна
А пътя ми дъжд и смях до разлъка
и понякога даже малко дъга
И вървя си нагоре в здрач керемиден
през билото виждам хоризонта червен
Душата се кае, мисълта ми не плаче,
щом днес е нощ, то утре е ден
И вървя и не мисля, само рисувам,
думите бавно превръщат се в стих
Гората е шумна, шумът е бездомен,
опашка подвивам толкова тих
И вървя, като рало сред кална земя,
камъни срещам изписващи вежди
Светът е красив и носи тъга,
във нея са всичките мои надежди
Няма коментари:
Публикуване на коментар