ИЗЧЕЗНАЛИ

Не ме търси, защото си отивам
Не ме докосвай с ледените пръсти
Аз всеки ден по мъничко загивам
И всеки ден по мъничко се кръстя

Не ме намирай в твоя вечен запад,
не ме съзирай в кратки разстояния
Аз съм твой във твоя неизказан ропот,

и твоите несбъднати желания

Не ме очаквай там където мен ме няма,
не ме покривай със забвенно одеяло
Във нищото за жалост няма драма,
И онова което взе ми, най-много ми е дало

ТЯ Е..............

Любовта не е просто чувство,
нито пък е само осезание
Любовта е на страстите изкуство
и на чувствата най-висшето съзнание

Любовта не е физически парад,
нито пък нагон от първични страсти
Любовта е късче рай от извоюван ад

и малко сбогом от едно голямо "здрасти"

Любовта не е сетивно възприятие,
нито пък е плитка локва от сълзи
Любовта е белег от понятия
и дълбока диря от огнени следи

НЕДОВЪРШЕНА ИСТОРИЯ

Чаша с лед и малък бърбън,
възглавница със дъх на еуфория
Невързана коса, прекрасен сън
част от една много дълга история

Спомени и пожелани повторения,
разумна почва за червени рози
лутане във търсени удовлетворения

и в завивките еуфория се носи

На малки глътки чувство и емоция,
пепел от огън и пепел от рози
И в любовта понякога има промоция,
малко нежност, но в големи дози

СЕЗОНИТЕ НА САМОТНИЯ ОГНЕТЪРСАЧ

А някъде сред звездното небе,
едно момче понякога самотно
Разпалваше жаравата с ръце
и знаеше, че тъй му е охотно

Нима сред хиляди звезди,
няма някой там подобен
Някой, който да блести,

но не със светлина, а с огън

Не беше зима, нито пролет
не беше лято, нито есен
А бе сезон без птичи полет,
и летен сняг в душа понесен

Не бе сезона на цветята,
не бе и на берачи песен
Бе сезон на самотата,
от птиците с тъга отнесен

МАГАЗИН ЗА МЕЧТИ НАЗАЕМ

В тези дни на тотална отчаяност,
всички погледи са мрачни и свъсени
Начумерени хора до крайност,
от надеждата всякаш откъснати

Магазините пълни, но душите им празни,
за пари е всеки болно умислен
Притесненост човърка и дразни,

а без мечти е живота безмислен

За туй ми се иска да мога от днес,
да отворя едно магазинче-бакалница
Да продавам усмивки и мисли без стрес
и реших.......ще го кръстя МЕЧТАЛНИЦА

ПОНЯКОГА

А понякога, когато ме е страх да те докосна
и понякога, когато ме е страх да ме боли
Искам да знам, защо си тъй въпросна
и искам да знам дали това си ти

А понякога, когато искам в теб да бъда
и понякога, когато съм толкова чист
Искам да мога да бъда различен,

като през есен, пролетен лист

А понякога, когато те чувствам до мен
и понякога, когато сънувам на живо
Искам да знам, че любовта е без тлен
и искам да бъде непитомно-диво

ФАТА МОРГАНА

Често се лъжем със обич,
наричаме нея любов
А заблудата винаги лъсва,
като печален, гробовен надслов

И често летиме на халос
из пустото сиво небе,
търсещи ласкава сладост,

но с печално самотни криле

Често откриваме търсещи,
други самотни крила,
но след кратък полет се пръскаме
отново в самотна тъга

Често я търсиме някъде,
таз съкровена и топла любов,
а тя...... е останала някъде,
няма, самотна, без зов.....