ДЕНЯТ НА ЕДИН НЕОСЪЩЕСТВЕН АСТРОНОМ

Еми Пани стана рано сутринта в първо-пролетната утрин. С приповдигнат дух и нескрит ентусиазъм се отправи към работното си място. След като за около час подготви всичко, за да може да започне плодотворния трудов процес, седна и отвори една книга."Основи на квантовата физика и механика". Пани не беше физик, но много се влечеше от тази материя. Преди около две седмици завърши прочита на "Физика на твърдото тяло". За неосведомените искам да спомена, че това няма нищо общо с физиологията на еректиралия пенис! Та докато благо и жадно Пани попиваше науката за квантите, някой потропа на бара:

- Извинете, една шкембе чорба , дали може?

- Какво трябва да може една шкембе чорба?-озадачен попита Пани.

-Дали мога да си поръчам, имам предвид?!

-О! Да! Разбира се! Албенаааааа..............! Дай едно шкембе на човека!

Пани се върна в научния си кът и зачете наново.

-Ъхъм....ъхъм! - изкашля се някой на бара и Пани отново прекъсна научната си дейност и отиде там.

-Заповядайте! - любезно рече любителят физик. - Кажете!

-Три в едно има ли?

-Има! И пет в едно има и осем в едно има, имаме даже и дванадесет в едно.

-Това пък какво е? - с почуда попита клиента.

-Ами...картофи, кайма, лук, яйца, кисело мляко, брашно, сол, черен пипер, зеленчуков бульон и сминдух е дванадесет продукта в една мусака.

След като направи само три в едно, Пани се върна към научното си занимание. Той много обичаше физиката, но астрономията му бе по-по вкуса. Беше изчел една сюрия книги посветени на астрономията. От дете беше закърмен със списание "Космос", което изчиташе на един дъх и после препрочиташе стотици. Скоро беше ходил на Рожен в обсерваторията, където наблюдава квазари на 9-10 милиарда светлинни години разстояние от нас. Това са много стари и далечни галактики, но с мощно радио излъчване. Но всъщност искаше да гледа други неща, ама ней се.Беше си обещал, че един ден, като почине, ще отиде горе на Хъбъл и ще гледа, ще гледа до насита!

     Телефонът извъня и прекъсна процеса на интелектуализация на Пани!

-Ало! Да! Да на телефона. А? Ама вижте сега, много уважаема госпожо, нали ви казах, че когато мога, ще ви погася целия гаден кредит на куп. Гонихте ме да ми го давате, сега останаха някакви смешни пари и вие пак ме гоните, ама за да си ги взимате. Ама не ставайте смешни моля ви! Плюс това 12.12.2012 наближава и няма смисъл да си разваляме отношенията за нещо, което така или иначе няма никакво значение! Да! Дочуване и знайте, че ви обичам! Нищо, че сте мръсни бирници!

     Еми Пани нервно затвори телефона и се върна към астро-физическите си занимания. Наближаваше обяд и на нереализираният астроном му предстоеше да се заеме с други, не до там забавни и любими занимания, които обаче бяха негова съдба. Живот! Кво да го направиш? Шибана работа!

ЯЙЦЕТО ИЛИ МИШМАШКАТА

Всеки път, когато  готвачът  разбърка яйцата, се получава омлет. Ако само ги чукне и ги пльокне в тигана, стават на очи, а защо не и без очи, ако съвсем ги разпльока без да иска. Некви такива разпльокани. Абе все едно.....! Тук  не става въпрос само  за яйца. А как  се прави миш-маш. И как един готвач, който  можеше от нищо да направи нещо, стори обратното с помоща на яйцата. Ама не говорим за ленинския рататуй! И за Иван Звездев не говорим. Говорим за сбор от дупедавци-готвачи избрани от яйцата. Или по-конкретно, говорим за един най-обикновен Бойко Борисов, който през годините имаше много имена. Андрей Луканов, Димитър Попов, Филип Димитров, Любен Беров, Ренета Инджова, Жан Виденов, Стефан Софиянски, Иван Костов, Симеон Саксобургготски, Сергей Станишев и поредната деригъзица олицетворяваща залеза на нашите яйца-бат Бойко! Ама бат Боко е най-големият. Защото той съчета всички най-добри качества за готвач на миш-маш. Значи това, охрана на предходният "главанак' бай ти Тошо, това шофьор, това каратист, това пожарникар, това мутра, това генерал, това безпардонен нахалник, това дето дори италинската мафия в лицето на Берлускони няма! Абе.......... всичко! Страшна съдба! Ама той самият каза, че и материала е лош. И май............тук сполучи. Лоши яйца! Идеален миш-маш! И защо ли влезнахме в Евросъюза? Защо  се хванахме на хорото? Защо ли? Защото, когато сиромахът се хване на хорото, баш тогава ще се спука тъпана. Ама то Евросъюзът е част от рецептата. За нашите яйца.......... Великден няма!

КАТО КОТКА

Като котка на двора, мъркаща на припек.

Залъгваща си скуката със глезене.

Така у мен сега присъстваш, незасегната.

И аз за теб храна не съм! А нещичко за мезене.

Доволно се протягаш с егоизмът си.

Нежно ме залъгваш във гладът ми.

"La donna e mobile" мистична си!

Непостоянна и изменчива в умът ми.

Не търсеща стопанин, а удобство.

Откриваща най-мекият диван.

За да те имам, се нуждая от покорство.

Но аз за косми.....няма да се дам!

http://www.youtube.com/watch?v=7rpMPBvwjVw

ЧУДОТО НАРЕЧЕНО РАЗУМ

Върховното състояние на разумът е да си в плен на чистото съзнание, съвършенството, пълнотата, блаженството, щастието, екстаза и в  това да превърнеш самата  реалност. Защото реалността е онова, което съзнанието изживява и възприема. За бедният, светът е бедност и най-често това вижда. Богатият, вижда света през очите на охолството. За влюбеният, всичко е любов. За съмнителния и параноичния, светът го е заобиколил с недобронамереност. За лудият, светът е наивно щастие. За страхливият, светът е Фобос и Деймос! Лъжецът, у всеки вижда потенциален лъжец или жертва, която да лъже и тн. т. В опитът да разберем самите себе си, ние сформираме и съзнанието, което ни изгражда, като личност. Аз примерно винаги съм се питал, какво има вътре в мен, в тази невидимата част? Във въображението, мисълта и онова, което наричаме душа. Дали мислите ни, са един загадъчен  биологичен софтуер, инсталиран в биологичен хардуер в главите ни. Дали душата съществува, като отделна и безсмъртна енергия или дори тя самата е причина за проявлението и появата  на сегашното ни тяло. Древните учения и познания за душата дават много отговори, но не всеки може да се доближи до тях.Състоянието на Самадхи, Савикалпа самадхи и Нирвикалпа самадхи са изключителни състояния на свръх съзнанието и осъзнаване на собственото съществуване без мислене, в състояние на недиференцирано битие. Светът е пълен с чудеса!

ТИХИ ЗАЛЕЗИ

Стоя пред огледалото,
вперил поглед аз отсреща.
И чак сега разбрах наистина,
че с врагът си имам среща.


Подробно си разгледах бръчките.
И тези кръгове мъртвешки.
С отчаян поглед го запитах,
не беше ли той образ по-човешки.


Тихи залези на възраст средна.
Шумно отшумяващи години.
Младостта ми, уж не беше вредна,

а следи оставила е видни!

ЧАК ДО ЗАРАНТА

Мина доста време от нашата раздяла,
за туй, че ме напусна, аз не те виня.
Но кажи, защо ли в сънят ми пак се връщаш?
И толкова невинна си чак до заранта!


Себе си посипа със пепелно забвение,
а мен изпепели и взе ми любовта.
От месеци не зная с кого си и къде си,
но всяка вечер идваш при мен до заранта.


Незвана, неочаквана пристигаш във сънят ми.
Нощите в умора превръщаш  и тъга.
Когато за покой се моля аз без думи,
връхлиташ и оставаш, чак до сутринта.


Завивките отмятам със дланите си потни,
в безумният спектакъл на мрачна тишина.
Така се често случва, когато ме спохождаш
и ме прелъстяваш, чак до сутринта.


Защо не ме остави там сега на мира?
Трябваш ми на яве. Ненужна си в съня.
Сърцето ми със болка нервно ще пулсира,
със мене щом оставаш, чак до сутринта.


Светът е тъй устроен, че слънцето горещо,
вечно ще го сменя нощната тъма.
Обаче и за жалост, аз не съм тъй вечен,
за туй, недей остава, чак до заранта!


02.12.1997 г.

МИГОВЕ ИЗГАРЯЩИ

Часът след полунощ, е четири и половина.

В добата среднощна тихо ти шептя.

В изгаряща прегръдка, докосвахме двамина,

откраднатия миг, отнет от вечността.

Крещящи от насладата със вопли и стенания.

С притворени клепачи не искащи покой.

Превземахме вселената излъчваща желания.

Желания на влюбени.Желанията свой.

Приели нови образи в прекрасна ликантропия.

Докосващи блажено своите лица.

Избягали от времето в мечтаната утопия.

В сподавеният вихър и пулс на любовта.

Във  нощувка ангелска и мигове безпаметни,

доказахме, че има свят, отвъд света.

Изпихме еликсира-целуващи и шеметни.

Изгряла в небосклона, бе нашата звезда.

29.01.1998 г.