В добата среднощна тихо ти шептя.
В изгаряща прегръдка, докосвахме двамина,
откраднатия миг, отнет от вечността.
Крещящи от насладата със вопли и стенания.
С притворени клепачи не искащи покой.
Превземахме вселената излъчваща желания.
Желания на влюбени.Желанията свой.
Приели нови образи в прекрасна ликантропия.
Докосващи блажено своите лица.
Избягали от времето в мечтаната утопия.
В сподавеният вихър и пулс на любовта.
Във нощувка ангелска и мигове безпаметни,
доказахме, че има свят, отвъд света.
Изпихме еликсира-целуващи и шеметни.
Изгряла в небосклона, бе нашата звезда.
29.01.1998 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар