Стоя пред огледалото,
вперил поглед аз отсреща.
И чак сега разбрах наистина,
че с врагът си имам среща.
Подробно си разгледах бръчките.
И тези кръгове мъртвешки.
С отчаян поглед го запитах,
не беше ли той образ по-човешки.
Тихи залези на възраст средна.
Шумно отшумяващи години.
Младостта ми, уж не беше вредна,
а следи оставила е видни!
Няма коментари:
Публикуване на коментар