за туй, че ме напусна, аз не те виня.
Но кажи, защо ли в сънят ми пак се връщаш?
И толкова невинна си чак до заранта!
Себе си посипа със пепелно забвение,
а мен изпепели и взе ми любовта.
От месеци не зная с кого си и къде си,
но всяка вечер идваш при мен до заранта.
Незвана, неочаквана пристигаш във сънят ми.
Нощите в умора превръщаш и тъга.
Когато за покой се моля аз без думи,
връхлиташ и оставаш, чак до сутринта.
Завивките отмятам със дланите си потни,
в безумният спектакъл на мрачна тишина.
Така се често случва, когато ме спохождаш
и ме прелъстяваш, чак до сутринта.
Защо не ме остави там сега на мира?
Трябваш ми на яве. Ненужна си в съня.
Сърцето ми със болка нервно ще пулсира,
със мене щом оставаш, чак до сутринта.
Светът е тъй устроен, че слънцето горещо,
вечно ще го сменя нощната тъма.
Обаче и за жалост, аз не съм тъй вечен,
за туй, недей остава, чак до заранта!
02.12.1997 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар