Във горичката зелена, там под гъстия шубрак,
живееха семейство птички, мама Врабча с млад юнак
Сред гъбки със червени шапки, сред дъбрави и коприва,
да се грижи за юнака мама Врабча бе щастлива
Неуморно тя сновеше из вековната горица,
ту да хване буболечка, ту пък червей, ту мокрица ,
че да носи на юнака, да го храни, да расте,
та нали е мъжка рожба, та нали й е дете.
Мама Врабча бе щастлива, макар и с грижата нелека,
да се грижи за юнака, да бъде негова опека.
Летеше всеки ден безспирно да набави тя храница,
да нахрани малаък Врабчо, че да стане силна птица
Из клонаците зелени, сред вековените дървета,
живееха във мир и радост, семейство истински врабчета
Мама Врабча все летеше, да набави тя прехрана
за закуска по мухичка,а за обяд храна подбрана
И се върна пак със улов, че да нагости юнака,
наведе се над него нежно и да хапне го зачака:
-Хайде, синко, похапни си, ето нося ти пчеличка!
-Ама, мамо, искам друго и ми донеси водичка!
Литана пак отново Врабча, че да угоди на рожба,
та нали й е надежда, та нали е с него горда!
Под кора на дъб вековен тя намери червей тлъст,
да го занесе на Врабчо, че да расте голям на ръст
Върна се и го нахрани, после пак тя полетя,
че врбчето пак е гладно, а пък и неще пчела
Ден след ден летеше Врабча, грижовната на Врабчо майка
и никога не се оплака и за нищо не се вайка
Носеше му буболечки, носеше му и водица,
за нея може и да няма, но Врабчо с пълна е устица:
-Хайде, рожбе, похапни си, днес донесла съм комарче!
-Ама, искам торен червей, нали ти казах аз бе Майче!?
-Добре, ще го оставя тука, пък ще търся червей торен,
та нали си ми отмяна, та нали растеш ми строен!
Тръгна Врабча из шубрака, да угоди на свойта рожба,
до тъмно рови се в земята и гората тя обхожда.
Намери червейче накрая и на Врабчо го отнесе,
доволно той стомах засити и Врабча се за друг понесе,
че като поспи юнака и стане гладен на закуска,
да има пак любима хапка и сладко, сладко да я схруска
Мина време и юнака стана снажна млада птица,
а мама Врабча пак се грижи и за храна лети и тича
Измори се тя да шета, а юнака да не хае,
само на готово чака, за работа не ще да знае
Върна се с храна в гнездото и Врабчо пак добре нахрани,
но реши да му разкаже, охлюв как той сам да хване
-Хайде, Врабчо, ти голям си, трябва вече сам да можеш,
да набавяш си храница, да се грижиш и работиш
-Ама, мама, що така?-Врабчо недоволен рече-
Та нали съм ти врабче, не съм ли ти юнак аз вече?
-Ти си ми любима рожба-рече Врабча на юнака,
но пък вече си голям, прехраната те тебе чака
И почна да се труди Врабчо и на лов се той научи,
как да хване буболечка, как прехрана да получи
И се трудеше усърдно и се справяше добре,
отмня вече бе на Врабча порасналото й дете
Мина време той порасна, а мама Врабча остаря,
но нивга не остави Врабчо свойта майка във беда
Грижеше се неотменно за свойта майчица любяща,
отгледан беше със любов, а ТЯ се винаги отплаща
