КЕЦОВЕ ПО ВРЕМЕ НА РАЗДЯЛА

Не се нуждаем от сълзи,
нито от мотив да се обичаме.
Тъгата силно ни вреди,
за здраве нека да потичаме!

Не се нуждаем и от ласка,
щом далечното гнети.
Понявга самотата стряска,
обуй се и след мен тръгни!

Не се нуждаем от въздишки,
те отминали са вече.
Затегни ги тез каишки,
давай, бягай с мен, човече!

Не се нуждаем от лъжи,
на кой му пука за морала?
Ставай, стига, не лежи,
върви на пред, бъди си цяла!

Не се нуждаем от разлъка,
тя при нас сама дойде
Забрави калабалъка!
Как си ти?-Нали добре?

Не се нуждаем и от слово,
думите сега вредят.
Раздялата е кат олово,
но мислите ще ни следят!

ИЗГУБЕНИ С БИЛЕТИ

Полунощ е, късно е, навън вали,
сякаш някой е разцепил с нож небето
А с теб на нашта гара сме сами,
и чувстваме се празни общо взето

На сърцето си във вътрешния джоб,
прибрах на любовта ни два билета
Уж щяхме да сме заедно до гроб,
но загубихме ги в участта си клета

Тихи сме, седим във тъмнината,
аз до теб, а ти почти със мен
Да мине през стрелочника вината,
очакваме тъй дълго този ден

Самотно, заедно и необятно,
като време, като сън, като луна
Двама с теб на нулата сме кратно
няма ни.....ни вчера, ни сега

Тъмно е, така ни се полага,
щом чувствата ни губят светлината
Любовта отлага, но не чака,
а влакът продължава през мъглата

1.23 АМ

Е, все има нещо да боли,
а теб това дали те стряска
За доброто носиме вини,
нали все пак ти беше рязка

Казваш, правиш, заковаваш,
всичко е по мед и масло
Щом не можеш не отдаваш,
толкова е всичко ясно

Забравата е лесен път,
ако можеш ти хвани го
Чуждоземци сме без съд,
но аз ще нося твойто име

ЗОРАТА СЕ РАЖДА С РАЗДЯЛА

Един блус на зазоряване,
тъжни са несподелените слова
Крайно е последното прощаване,
щом на гроба никне веч трева

Скрита си, като барут,
сянката във теб е вече явна
Ти си Цезар, аз пък Брут,
смъртта за някой ще е славна

Несподелените слова,
те са толкова зловещи
Но нека да расте трева,
все някой ще запали свещи

БИЧИМ АЙЛЯК

Бичим айляк,
балканът ми стене
Морето е плитко,
за мен до колене
Трева линее,
гората ми пее
Есента неусетно,
семената си сее
Денят е горещ,
нощта е студена
Самотно зловещ,
бутилка начена
Морето далече,
шуми и не спира
Залез отсреща,
натиска баира
Синьото лято,
бавно утихва
Пия за него,
но търся му лихва

СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ

Любовта е вечна,
тъй разправят уж
Вчера крайно близки,
днес пък вече чужд
Странно неусърдна,
когато се разделя
Тъкмо те прегърна,
а днес брашно не меля
Чувствата утихват,
мисълта не струва
Безразлично няма,
любовта не чува
Не тежи раздяла,
дори да е горчива
Но и да я забравиш,
е доста неучтиво

ПРИКАЗНИ ИСТИНИ

Летящите килими са в небето,
всеки има чехли Малък Мук
Името Сезам остава незаето,
а Белчо и Сивушка теглят плуг

Пепеляшка родена е принцеса,
Звярът има своята красавица
Не всяка е кибритопродавачка,
грозни са патетата във трасавища

Диви лебеди коприва чакат,
оловният войник е смело сам
Не само Аладин е с лампа,
котаракът в чизми винаги е там

Иванушка се вози на камина,
Патилан не е изпатен много
Бибиян и Фут са само глина,
А ЛЕГО си е просто лого

ГОРСКИ СЪЖДЕНИЯ

В планината дълъг е деня,
съзерцанието дава сили
Имаш много време за мълчане,
шумните дървета са ти мили

Гората е зелена и красива,
хлад се носи нежно под дъбравите
Билките си с аромата изцеляват,
даряват с мир дори и здравите

Тревите тихо се спотайват,
под нощния залисан повей
През юли веч не пее славей,
но в тишината има звуци нови

Красиво е понякога незримото,
в тъмата само сенки бледи
Тъмното е тихо откроимо,
носещо с мълчание беседи

Осанката на хоризонта остър,
седи покварена от новата луна
А полунощ е само мостра,
за твоята изпълнена душа

Красив балкан, земя некръгла,
вечността облива хлорофила
Светът голям е щом е вътре,
и природата у теб се е вградила

ШАХ И МАТ

Където слага точка миналото,започва път към настоящеИзмежду здравото и гнилото,намира своето изяществоИ силата си там открива,в хилядите грешни ходовеЗагуба се трудно скрива,живота е борба на половеСред безумия и пешки,намира пътя си победенРокадата щади от грешки,а царят едноходово е беденТуй, което предстои ще мине,времето е счупената стомнаМат за някой вечно предстои,на черно бялата дъска отровна

Е.П.

ВСИЧКИТЕ МОИ НАДЕЖДИ

И вървя си по пътя безимен,
като сритан селски котак,
Взор вперил в земята си черна,
застанал покорно на другия праг

И вървя си непълен, но кръгъл,
като неузряла бледа луна
А пътя ми дъжд и смях до разлъка
и понякога даже малко дъга

И вървя си нагоре в здрач керемиден
през билото виждам хоризонта червен
Душата се кае, мисълта ми не плаче,
щом днес е нощ, то утре е ден

И вървя и не мисля, само рисувам,
думите бавно превръщат се в стих
Гората е шумна, шумът е бездомен,
опашка подвивам толкова тих

И вървя, като рало сред кална земя,
камъни срещам изписващи вежди
Светът е красив и носи тъга,
във нея са всичките мои надежди

ТЕМПОРАЛНИ СЪВКУПНОСТИ

Няма нощ и няма ден.
щом душата ти е гладна
Тялото е само тлен,
а тя за истини е жадна

Няма мир, но има его,
тя е крайна и пределна
И тук не може тя без него,
а то без дух пък е нефелно

Сглобени тука сме дошли,
от части две неразделими
Едната може и с трохи,
а другата се храни с рими

Едната знае глад и жажда,
другата ги знае също...
Но едната се надгражда,
за другата не е присъщо

И може би не е известно,
дали живеем след смъртта
Но, пък би било нечестно,
без раздяла със плътта 

ВСЕ ПАК Е ЛЯТО

Да мълчиш понякога е ценно,
а от ляво иде всичко свято
Думите почиват ленно,
е...., нали все пак е лято

Да обичаш е блажено,
десен прав е във стената
Обичта ни е потребна,
е.......нали все пак е лято

Да пиеш с лед си е почтено,
светулка в шепите се мята
И честно, даже откровено,
навън е лято, да навън е лято

ПАСТОРАЛНИ ТРЕВИАЛНОСТИ

Звезди, тъма, треви, светулка,
всичко е в един нюанс
А аз седя си сам без булка
и гледам в тъмното в захлас

Гора, небе, листа и лишей,
ухае фино на тамян
А аз се люлям неизлишен,
макар на хладно без юрган

Божур, лале. омайно биле,
пил съм само две ракии
Щурецът на ухо ми свири,
пее ми-сипи си пий

Юли, свят, прекрасна вечер,
небето даже не тежи
Звездите блещят се насреща,
луната веч едвам мъжди

Поляна, било, бор, шишарка,
на мене ми е все едно
Държа в ръката си угарка,
лежа във младото сено

Изгрев, слънце, въздух, песен,
славей пее там далече
А аз във дрямка съм унесен,
ракията май свърши вече

НЕСПОДЕЛЕНОСТ

Да те настъпи нежно,
да те завихри бавно
Да те огрее снежно
и да се скрие явно

Да те разхвърля уж,
а да те скатае серизоно
Да ти е близък, но чужд,
да ти е красиво, но грозно

Да те забрави в спомен,
да я докосваш в съня
Да си малко огромен,
и недокоснат едва

ЕДНА ДЪЖДОВНА НЕ СРЕЩА

В един дъждовен ден, но топъл,
под току що разлистените кестени
Карах по паважа колело,
като участник в пролетното шествие

Заобикалях локви и чадъри,
намусени и бързащи лица
В главата ми звучеше пак Вивалди,
с прекрасните си четири времена

Тогава те видях на спирката,
разрошена, угрижена и мокра,
Не бързах уж, но не натиснах свирката.
Подяволите таз огромна локва.....

Реших, че твърде е дъждовно,
за нашия забравен диалог
И за да не се почувстваш неудобно,
изнесох колелото на галоп

Сега седя в едно кафе на сухо,
и гледам те през мокрото стъкло
най-хубавото нещо си на Гурко,
за туй не спрях със мойто колело

Замина ти, тролеят те отнесе,
а аз съм със изамокрени крака
И пак звучи Вивалди безпогрешно,
а туй по бузата ми, май, че е сълза

ВАЖНОСТИ

Една любов, една молитва,
къшей хляб и дух сакрален
Съдбата тъй ни се усмихва,
всякаш сме във филм игрален

Дали сме вечни туй е тайна,
съдбата си не я отричай
И да има точка крайна,
яж, моли се и обичай

ТВОЯТА УСМИВКА

Сякаш слънцето изгря на небосклона,
сякаш теменужен вятър ме погали
Сякаш съм застанал пред икона,
сякаш буйна клада в мен запали

Сякаш чучулига песен пее,
сякъш месечина в ръж потъва
Сякаш, че дете се нейде смее,
сякъш, че южняк у мен нахлува

Сякъш си направена от злато,
сяккаш, че като пелин си пивка
сякаш в теб живее вечно лято,
тъй красива е твоята усмивка