МАСТЪР ПЛАНЪТ И ТЪРСЕНЕТО НА "СПУНК"-ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ

Вселената има уникален замисъл за всеки! Или така поне се твърди, а на мен подобно схващане ми допада. Въпросът е, дали плана ни е добър? Животът ни е низ от събития. Една част от събитията планираме ние самите, а една друга част вече е планирана и за това я наричаме съдба. Погледнато по друг начин, животът ни е низ от решения. Едни от тях взимаме ние, а други вече са предрешени и на тях им казваме късмет. Мастър планът или царува, или робува, или патки пасе. Въпрос на Мастър план! Долавяме ли вибрацията на вселенският замисъл или нашия малък свят е далеч? Дали да не си преместим лагерния огън по-наблизо до разгадаването на смисъла и да се опитаме да го доловим? Много въпроси и все абстрактни. Аз чувам едва доловимите вибрации на вселенския замисъл и си местя палатката под него точно, за да прихвана смисъла му и да се включа! Но аз тъкмо си разпъна палатката и вселенския замисъл се измества другаде. Превърнал съм се в самотния търсач на вселенския замисъл. Главата ми е пълна с щуротии и се чувствам като радио локатор. ха-ха-ха-ха-ха.... Много обичам да се смея, за което моля да ме извините, защото се опитвам да бъда сериозен! Най-великият нещотърсач на всички времена, Пипи дългото чорапче, постоянно търсеше "спунк-ове". Тази ужкемска думичка, която сама си беше измислила. Хубаво е да търсиш нещо и още по-хубаво е да го намираш. Когато търсиш, откриваш спункове, ако не търсиш, не откриваш нищо или може да се предположи, че откриваш антиспункове. Тъй като понятие за НИЩО, не съществува. Извинете ме, но тръгвам да си разпъна палатката на друго място, че и тук нищо! Йок!;-)))))http://www.youtube.com/watch?v=7TVdtv9uqN0&feature=player_embedded#

УСЕЩАНИЯ

Провокацията на добрата поезия е като истинско цунами, което е разперило пенливия си страховито фантастичен гребен и връхлита понятията ни за реалност. Завихря ни в центрофугата на мечтите и ни стоваря на плитчините, вече изгубили ориентация и понятия! Полуслепи за битовизма и фактите от ежедневието, но широко прогледнали за невидимото. Подобен ефект упражнява  върху психиката ни всяко едно творчество, което успее да ни докосне от вътре. Една мелодия, една картина, един филм. Колкото по-дълбоко проникне въздействието му у  нас, толкова по-поразителен и траен е ефекта на проглеждането. Всъщност това са мигове на докосване до  съвършенството и колкото повече богатство носим  в душата си, толкова повече съумяваме да се доближим до красивото, истинското и непреходното. Сетивата ни се превръщат в портал към невидимото измерение на съвършения свят на изкуството!

МАЛКА БЕЛЕЖКА ЗА ЩАСТИЕ

Днес, когато за пореден път отсъствах от щастието си, реших да си оставя бележка за утре! Не обичам да забравям задачите си. На нея с червен молив подчертах следното: ако и утре не намериш причина да умреш от нещастие, просто се опитай да го направиш от щастие, макар и да е по-трудно!А ако отсъствам, отново от желанието си да съм щастлив и ...се отдалеча прекалено, си оставих една малка гилотина над желанията! По-добре да ги убия! Явно,че от тях няма нужда, щом не искат да ме унищожат от щастие! Знам много начини за постигане на радост. Чрез позитивизъм, чрез споделена любов, чрез обич, чрез секс, чрез опиати, чрез дестилати, чрез лудост, чрез стимулация на адреналина, стимулация на тестостерона или естрогена и всички стимулации на серотонина по принцип. Все пак да не забравя да се отворя за въпросните стимулации, че никак не обичам да съм тъжен! Много е важно човек да е широко отворен! Толкова широко, че когато минаваш покрай някой да го хваща бяло течение. Такъв ветрилник трябва да си от отвореност, че когато си си у вас на съседите да им се обажда ревматизма и да им вехне фикуса и филодендрончето, а котката им да киха! Това е рецептата. Закачете си я тази бележка и на вашите стени, за да ви подсеща, че трябва да сте открехнати за щастието като на стар кенеф вратата. А ако си съсед с Васа Ганчева, така да си отворен за щастието, че на котарака Хохо да му изстине Уискаса, а на Васа да й се обостри тромбофлибита! Толкова трябва да е отворен човек за щастието, че като се качи на Шилигарника, да му се скарат от планинската спасителна служба, че прави преспи!Толкова открехнат трябва да бъде, че когато минават самолети в района, от центъра за контрол на полетите да предупреждават пилотите, че се намират над Бермудския триъгълник!

ВСИЧКИ ДА СЕ ОБАДИМ НА ИЦО ХАЗАРТА

Много си отворен, да ни си преспал с Парис Хилтън.
Или си правИл, като Моника на Клинтъан?
Скивай го ония метро пендел с перчемчето.
Така като го гледам, направо ми иде да му обелим бадемчето!


Тя идва да ми се мазни и пита имам ли запалка.
А на мене веднаа ми стана ясно, че е малката друсалка.
Като влезнат у МОЛу, всички са мноо отворени.
А имам чуството, че до вчера на село си е шила гОблени!


Некви дупенца мазни ми се возят у Бугати.
А до вчера си санираха панелкте егати.
На Азо от фейсбук му изтриха профила.
А аз от мъка се напих и съм на 15 промила.


Една приятелка отиде на Банско ски да покара.
А то, кво се случи? Сдоби се с капибара.
И аз одим яко по курорти подборно.
Най-ме кефи, че поне Уйно ми е Горно!



Имам нещо бяло в дилърска хартийка увито.
Ще ходим у кенефа да си направим ноздрите на сито!  Всеки път, когато се зобим с прашеца.
Си казвам - Ей.... това мноо убаво, бе дЕца!!!



И аз за кво ги пишем тия щурутии бога ми?
Като после си остават само във блога ми.
То е ясно ебати, че за да те хване белокаина.
Требе да извадиш парата и догодина, до амина!

КАК ДА СЕ СПАСИМ, АКО НАТРУПАМЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ АБСУРДИСТАН

Ако ви подгонят за неплатени сметки от ЧЕЗ, ВИК, БТК, другите мобилни обирджии, банки, кредитори, лихвари и тн. Не се притеснявайте. Има спасение.

Вариант 1. Намирате парите от някъде чрез нов заем и после си режете вените.

Вариант 2.Отивате в най-близкото районно и сами се връзвате на тролея, чакате органите на реда да ви осъдят и вие спокойно да отидете на почивка в централния. 

Вариант 3. Давността била три години. Значи отивате в Стара Планина в някоя най-затънтена част, където никой да не ви намери. Издълбавате си землянка, в която да живеете. Правите си прашка и лък със стрели, с които да ловувате и да се прехранвате. Ставате шумкар демек. 

Вариант 4. Същото като 3, но като партизанин. Демек не ви трябват лък и прашка, а започвате да правите обири по селските къщи. Овци, кози, кокошки, яйца, жито, картофи, всичко! Ако имате живи родители, може да ги направите ятаци! Няма проблем. Родителите никога няма да ви предадат. Но на жена си не казвайте, защото ще иска да ви съди за издръжка.

Вариант 5. Купувате си едно здраво въже, едно буренце и си намирате здрава греда на тавана.

Вариант 6. Открадвате калашник от НСБОП, влизате в парламента и включвате автоматична. На вас може и да не ви се размине, но със сигурност ще станете национален герой!

ПРИНЦ ТОД И ТРИКРАКОТО ПИЛЕ

Най-добрият принц на света и най-атлетичният и спортно красив същевременно принц Тод много обичал да похапва. За това най-важният човек в неговото царство бил готвача.

Неговият фамозен, виртуозен и гениален готвач се казвал Баце Ивотод, а неговата първа помощница кака Женитод. Те денонощно творели в кухнята, за да задоволят невероятния апетит и изтънчен вкус на принца. Небцето и езикът на принц Тод били с два милиона и половина рецептори повече от колкото на всички останали. А обонянието му било по-остро от колкото на женски Ирландски вълкодав по време овулация и бил способен да долови аромат на телешко с къри от 12 километра. Дори бил способен да усети аромат на доматена супа, ако той е в тунела на Люлин, а супата е в Кремиковци. Разбира се, когато не бил доволен от Баце Ивотод го наказвал като го карал да пие ракия, а кака Женитод я налюсквал с "Шеридънс" и после и изсипвал два грама бяло сладко в ноздрите и я оставял да халюцинира и да измисля нови рецепти. Един ден когато Беце Ивотод му поднесъл за обяд "пиле по белгийски в сладко-кисел сос с боровинков аромат и кедрови ядки", принца останал доволен, но много се разгневил, че пилето имало само две бутчета. Привикал готвачите в стаята за инквизиция  и налюскал Баце Ивотодчо с най-лютата скоросмъртница от подбрани сортове каберне совиньон, отглеждани само на южни склонове и то само от най-сочните зърна на върха на чепката и която била отлежала в дъбови бъчви цели 50 години и за това била в златни бутилки. А кака Женитошка по стар йезуитски обичай я набълбукал с "Шеридънс" до козирката и й нафукал ноздрите с най-качественото бяло сладко от Венецуела от личните запаси на Симон Боливар. След като кака Женитод изпаднала в готварски транс и нивото на нирваната достигнало до там, че нейните контактьорски чакри се разтворили, тя лично започнала да разговаря с Манджародор - (върховният бог на кухнята). Той и подшушнал под сурдинка, че единствения начин да направят трикрако пиле, е да хранят пилетата с мъжки хормони и заден бут от старопланински нерез. Споделила Женитод с маестрото на черпака какво е преживяла в момента, когото от страни приличала на друсан кебап и те веднага се заели с мутацията на пилетата. След два месеца всички щастливи бройлерчета препускали из кокошарника на три крачета. Принцът бил щастлив и задоволявал своята гастрономическа маниакална депресия с трикраки пиленца. (следва продължение)