Най-добрият принц на света и най-атлетичният и спортно красив същевременно принц Тод много обичал да похапва. За това най-важният човек в неговото царство бил готвача.
Неговият фамозен, виртуозен и гениален готвач се казвал Баце Ивотод, а неговата първа помощница кака Женитод. Те денонощно творели в кухнята, за да задоволят невероятния апетит и изтънчен вкус на принца. Небцето и езикът на принц Тод били с два милиона и половина рецептори повече от колкото на всички останали. А обонянието му било по-остро от колкото на женски Ирландски вълкодав по време овулация и бил способен да долови аромат на телешко с къри от 12 километра. Дори бил способен да усети аромат на доматена супа, ако той е в тунела на Люлин, а супата е в Кремиковци. Разбира се, когато не бил доволен от Баце Ивотод го наказвал като го карал да пие ракия, а кака Женитод я налюсквал с "Шеридънс" и после и изсипвал два грама бяло сладко в ноздрите и я оставял да халюцинира и да измисля нови рецепти. Един ден когато Беце Ивотод му поднесъл за обяд "пиле по белгийски в сладко-кисел сос с боровинков аромат и кедрови ядки", принца останал доволен, но много се разгневил, че пилето имало само две бутчета. Привикал готвачите в стаята за инквизиция и налюскал Баце Ивотодчо с най-лютата скоросмъртница от подбрани сортове каберне совиньон, отглеждани само на южни склонове и то само от най-сочните зърна на върха на чепката и която била отлежала в дъбови бъчви цели 50 години и за това била в златни бутилки. А кака Женитошка по стар йезуитски обичай я набълбукал с "Шеридънс" до козирката и й нафукал ноздрите с най-качественото бяло сладко от Венецуела от личните запаси на Симон Боливар. След като кака Женитод изпаднала в готварски транс и нивото на нирваната достигнало до там, че нейните контактьорски чакри се разтворили, тя лично започнала да разговаря с Манджародор - (върховният бог на кухнята). Той и подшушнал под сурдинка, че единствения начин да направят трикрако пиле, е да хранят пилетата с мъжки хормони и заден бут от старопланински нерез. Споделила Женитод с маестрото на черпака какво е преживяла в момента, когото от страни приличала на друсан кебап и те веднага се заели с мутацията на пилетата. След два месеца всички щастливи бройлерчета препускали из кокошарника на три крачета. Принцът бил щастлив и задоволявал своята гастрономическа маниакална депресия с трикраки пиленца. (следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар