Вселената има уникален замисъл за всеки! Или така поне се твърди, а на мен подобно схващане ми допада. Въпросът е, дали плана ни е добър? Животът ни е низ от събития. Една част от събитията планираме ние самите, а една друга част вече е планирана и за това я наричаме съдба. Погледнато по друг начин, животът ни е низ от решения. Едни от тях взимаме ние, а други вече са предрешени и на тях им казваме късмет. Мастър планът или царува, или робува, или патки пасе. Въпрос на Мастър план! Долавяме ли вибрацията на вселенският замисъл или нашия малък свят е далеч? Дали да не си преместим лагерния огън по-наблизо до разгадаването на смисъла и да се опитаме да го доловим? Много въпроси и все абстрактни. Аз чувам едва доловимите вибрации на вселенския замисъл и си местя палатката под него точно, за да прихвана смисъла му и да се включа! Но аз тъкмо си разпъна палатката и вселенския замисъл се измества другаде. Превърнал съм се в самотния търсач на вселенския замисъл. Главата ми е пълна с щуротии и се чувствам като радио локатор. ха-ха-ха-ха-ха.... Много обичам да се смея, за което моля да ме извините, защото се опитвам да бъда сериозен! Най-великият нещотърсач на всички времена, Пипи дългото чорапче, постоянно търсеше "спунк-ове". Тази ужкемска думичка, която сама си беше измислила. Хубаво е да търсиш нещо и още по-хубаво е да го намираш. Когато търсиш, откриваш спункове, ако не търсиш, не откриваш нищо или може да се предположи, че откриваш антиспункове. Тъй като понятие за НИЩО, не съществува. Извинете ме, но тръгвам да си разпъна палатката на друго място, че и тук нищо! Йок!;-)))))http://www.youtube.com/watch?v=7TVdtv9uqN0&feature=player_embedded#
Няма коментари:
Публикуване на коментар