Провокацията на добрата поезия е като истинско цунами, което е разперило пенливия си страховито фантастичен гребен и връхлита понятията ни за реалност. Завихря ни в центрофугата на мечтите и ни стоваря на плитчините, вече изгубили ориентация и понятия! Полуслепи за битовизма и фактите от ежедневието, но широко прогледнали за невидимото. Подобен ефект упражнява върху психиката ни всяко едно творчество, което успее да ни докосне от вътре. Една мелодия, една картина, един филм. Колкото по-дълбоко проникне въздействието му у нас, толкова по-поразителен и траен е ефекта на проглеждането. Всъщност това са мигове на докосване до съвършенството и колкото повече богатство носим в душата си, толкова повече съумяваме да се доближим до красивото, истинското и непреходното. Сетивата ни се превръщат в портал към невидимото измерение на съвършения свят на изкуството!
Няма коментари:
Публикуване на коментар