По пътят на живота си се сблъскваме и оплитаме, както в нашата собствена съдба, така и със съдбите на други неслучайно попаднали в нашия духовен път и кръстопъти хора, но към това ще се върна по-късно. По принцип единици се замислят за нарочностите, с които се сблъскваме в живота си. Пъзелът на живота ни е толкова сложен понякога, че не можем да овладеем замисъла на същността му и дори рамката и контура му е труден за подредба. А понякога е толкова ясно семпъл и лесен за натъкмяване, че с лекота нареждаме животът си в тъй наречения "успешен път". Успехът и съпровождащият ни късмет са част от нарочностите, които ние елементаризираме до ниво, което наричаме "случайности". На практика случайностите са не малко, но те касаят нерешаващите ни стъпки по пътя, а онзи камък, който ни спъва или онзи знак за "край на всички ограничения", са част от нарочените събития. Всяко нещо, което ни се случва е със зададен смисъл и е един вид задача. Дали ако се спънем в някакъв момент ще имаме сили да продължим по не лекия баир на заданието, към което сме насочени или пък онзи лек и слънчев път, по който сме запрепускали с лекота и наслада няма да ми донесе негативни последствия именно поради привидната му безметежност. Нарочното и нароченото! Ние контролираме едното, а съдбата ни контролира другото. В това разбира се малко хора вярват поради обясними причини. Обикновено хората изпитват страх от това, че колкото и да им се иска, в техните ръце са само разрешенията на непоставените от тях самите проблеми. Тоест, пътят е посочен и предначертан, а ние самите просто трябва да се борим да го изминем по най-изграждащия душата и смисъла на съществованието ни начин. Това разбира се винаги включва решения, които ние самите взимаме, в последствие на впечатленията си от изминалият път, който наричаме "опит" и постъпки според вече изградения донякъде и по принцип непрестанно изграждащ се характер, който е съвкупност от мислите, чувствата, опита, впечатленията и заключенията ни. Така или иначе, хората се плашат от това да бъдат зависими от невидима сила. Макар че всеки един, който успее да се задълбочи в тази семантика, ще усъзнае, че в крайна сметка отговорността и степента на неговото израстване в даден аспект са изцяло в негово владение и в крайна сметка предречеността на съдбата ни е относителна. Относителна до толкова, че тя ни е предопределила началото и края, които са пълни с кръстопъти, но пътят, по който ще изминем маршрута си е личен избор. В този ред на мисли, имаме свободата да мислим и чувстваме, да мразим или обичаме, да се борим или вегетираме, да сме добри или лоши и да изграждаме собственото си съществувание.
И така! Осмисляйки и премисляйки собствените си пътища и съдби, душевните рейнджъри стигнаха до екзистенциално-философски спор. Има ли съдба и до колко тя е предопределена и неизменчива? И ако е, до колко е в собствените ни ръце. Бойс Волф беше на мнение, че човек изцяло решава съдбата си чрез действията и постъпките си. На негова страна бе и Асита Тина, която, като един виден счетоводител бе свикнала с точността на нещата и дори за миг не можеше да си представи, че има някой, който може да й формулира живота, а тя само да бъде крайния резултат от тази формула. Лейди Гага и Еми Пани обаче не мислеха така. Те всъщност много мислеха по принцип и никави формули не ги бъркаха. Тяхното галопиращо бясно въображение разполагаше със свойството да разрушава общоприетите схващания и да витае в необятното и езотеричното. След задълбочен дебат Бойс Волв възкликна:- Ама вие Гага и Пани, сте ебахти лимоните! Не виждате ли, че съдбата е до толкова, до колкото сме имали шанса едно на няколко милиона да се появим, точно това сперматозоидче на тати да оплоди точно тази яцеклетка на мама?- Не на няколко милиона, на стотици милиарди. - обади се Асита Тина - Защото преди това трябва да се включат в уравнението и появите на бял свят на родителите ни, прародителите ни и така до възникването на бозайниците, и преди това до появата на първата амеба и така нататък.
- Абе ще стигнем и до още по-назад и накрая ще стигнем пак до бога и демек до моето - с насмешка каза Еми Пани докато погледна съзаклятнически Лейди Гага.
- Така е господа! Така е. - мъдро започна философската си тирада Гага. - Не случайно ви нареках "господа". С това проявявам уважение, както към вас като мои опоненти и събеседници, така и към вашия създател и програмист. Плюс това, няма случайноси относно появата ви. Независимо от гените и прагените ви вие щяхте да се появите на бял свят. Вашата душа се е вселила в това тяло, в което сте, но тя си е пожелала да се появи там в един малко по-стар подготвителен период, когато всемирният програмист ви в дал шанс да изберете средата и семейството, в което да се родите. И вие сте го избрали, защото идвате тук с мисията си да усъвършенствате тази душа и точно това, което сте, трябва да ви научи на нещо конкретно. Е вярно е, че след детския си невръстен период го забравяме това и вместо да се развиват в духовен аспект, по-голямата част от нас се захващат да съграждат материалното като се фокусират в материалния си просперитет и благосъстояние и загърбват духовното. И така градят своя мир и дом на нездрава почва. Защото нашият дом и мир е в самите нас.
- А любовта, а любовта? - провикна се Буклето с цялото си любознание като емоционално и с интерес се бе втренчила в Гага, която успя да я захласне до амок с нейната просвещенска и мъдра философска беседа.
- Аз ще ти обясня за любовта. - сухо и без емоция взе думата Асита Тина. - Любовта не е нищо повече от бушуващи хормони и химични реакции в епифизата. Химическите реакции са в перихелий до деветата семица и половина и сетне започват да охладняват. В редки случай това може да продължи в рамките на още няколко месеца, след което следва най-обикновено обвързване и съжителство. Нещо като дивана и фотьойла. А ако на двойката й се пръкне и чаве, стават холна гарнитура с табуретка в лицето на отрочето. И така!
- Не, не и не! - Възкликна екзалтирано с пелтечещ от нерви глас Пани. - Съвсем не съм съгласен с тези метафори.
- Ми дай по-добра де! - подкани го Волф.
- В чисто физически апект и с оглед на това, че сме направени от пръст и нашите тела са химическа централа, съм склонен да възприема механизма на влюбването. Но в духовен аспект, любовта е духовно съпътствие на кармично взаимосвързани души. Тя е едновременно награда и изпитание. Любовта идва в лицето на онзи, който ще те научи да обичаш и ще те допълва, както и ти него. Тя е взаимство, тя е спътничество, тя е познание сама по себе си. Да опознаеш любовта е най-безценното и върховно знание само по себе си.
- А метафората къде беше, че не разбрах? На Асита Тина много ми хареса сравнението, защото е много уютно да си диван и да си имаш красив фотьойл и две табуретки. - рече Волф.
- Метафора ли? Ами съжителството в любов е най-подходящо да се сравни с хармония. Съжителството на истинската любов межу партньорите е като като денят и ноща. Не могат едно без друго и се преливат ежедневно в залезите и изгревите, а техните плодове са новите слънца.
Няма коментари:
Публикуване на коментар