Невинно двамата мълчим.
Любовта угасва своенравно.
И огънят превръща се във дим.
Отекват вилици почукващи.
Порцеланът сякаш го боли.
Изживяхме толкоз много.
А изгубихме се без следи.
Дори и бавно, раните завяхват.
И закърпеното одеяло носи топлина.
И времето е близко разстояние.
Но не и сред взаимна самота.
Отдалечени на светлинни разстояния.
Сме неоткриваеми един за друг.
За туй приключваме вечерята.
И нито дума, нито звук!
Няма коментари:
Публикуване на коментар