четвъртък, 7 юли 2011 г.

СПРАВ(ОО)ЧНИК ЗА БЛУЖДАЕЩИ ДУШИ - 14

Бойс Волф беше заседнал с една камара чаркуляци до себе си и с голямо съсредоточение и видим мерак майстореше нещо. Лейди Гага и Флореспейса, които правиха следобедната си философска разходка, се спряха до Волф и с интерес се втренчиха в него с желанието си да разберат до какво аджеба ще доведат и сътворят сръчните движения на Оранжерията. Волф толкова се беше обсебил от дейността си, че не забеляза наблюдателите си кибици, а леко изплезения му език издаваше съсредоточеността и мераклийския му ищях към работата, с която се бе заел.
- Какво майсториш, Волф? - попита го Гага.
     Волф се сепна, повдигна веждите на металните ферми на входа на оранжерията си и леко троснато отговори:
-Капан за вълци, лисици, белки, златки, порове и всякаква друга гад, дето ми удушава и отвлича кокошките.
- Ауууууу, че гадноооо! Убиец такъв! - изнедоволства Фло, докато наточваше иглата на брошката си.
-Е кое е гадно? Ми избиват ми кокошките. Хищниците са вредни и лоши!
-Е то и ти си вреден, ако трябва да мерим с твоят аршин.-рече Гага.
-Е аз па що да съм вреден сега? Абе вие двете сте големи многознайки! Сега остава да се появи и Асита Тина отнякъде и да ми сметне колко точно съм лош според теоремата на доктор Злобил.
- Ами помисли реално и сам ще стигнеш до извода!-продължи да изказва доводите си Гага - Хищниците ядат пилета! Вярно е! Но Ти не само, че ядеш кокошки, но и всеки ден си правиш омлет с неродените им деца и всяка събота пред погледите им инквизираш най-красивия, гласовития и гащатия им съпруг. А не ти стига това, но и когато младата кокошка се моли на господ да й изпрати спасение под формата на вълк, който да я отърве от тази мъка преждевременно, ти убиваш и спасителя им. Не си ли лош? Ти кажи!
-Е какво да правя тогава? Да оставя вълците да ми изтребват кокошарника ли? Или по-добре направо да им ги коля и да им ги давам в зейналата лакома паст. И Моцарт ще им пусна, че най-добре на него храносмилали!
-Не! Просто, не характеризира субективно кое е лошо и кое е добро! Защото вълкът не е лош. Той е лош за теб, но за природата и еволюцията е нужен. Съответно-добър!
-Е сега какво излезе? Че аз съм лошия! Така ли?-възропта Волф и хвърли настрана полуготовия си капан.
-Не, Бойс! И ти не си лош. Ти също си нужен, защото си на върха на еволюционния растеж и трябва да твориш, за да вървиш напред и да продължаваш божестения замисъл на сътворителя! Довърши капана си, защото това е твоето творчество. Отглеждането и опитомяването на домашни животни също е творчество.
-Е сега съвсем ме обърка, Гага! Хем съм добър, хем съм вреден, хем нужен, хем лош. Не мога да разбера.
-Няма нищо толкова сложно, Волф. Всеки е нужен щом е създаден. Просто при нас, одушевените и разумни твари, е нужно да се развие и чувството за правилна оценка и самооценка, като по този начин най-бързо и правилно се вписваме в еволюционния план на създателя. Не съди за нещата единствено от собствените си интереси и желания. Научи се да бъдеш обективен! Това е апотеоза на вечността.
-Апотеозът на вечността и еволюцията е в размножаването -обади се свойски Буклето, която с любопитство слушаше философските разсъждения на Гага. - Ето примерно аз и Карабинката сме доказателство за това колко е съвършен човешкият род и как съвършенно трябва да се множим, като даваме прекрасните си гени на гениалните си деца, които ще ни народят внучета вундеркинди и грос-майстори и индигови внучки миски.
    В този момент до тях се появи Асита Тина, която вече беше изготвила оценката на Волф по формулата на ОЧЗ (организация на чудовищата и злодеите).
-Волф според моите изчисления е добър. Мога и да се аргументирам на базата на изчисленията си. Той трябва да продължи да прави капани, като по този начин защитава отглежданите и селектираните от него пици. На базата на неговото  умение да ловува и оцелява чрез творческите си мисловни изобретения, човешкият мозък е еволюирал до днешните си възможности, като по този начин доразвива божествения замисъл.
-Чакай, чакай, чакай! - прекъсна я Волф. - Как така хем еволюция, хем божествен замисъл? Тези две неща не са ли в разрез и противоречие едно с друго?
-Не, не са!-обади се Еми Пани, който от известно време наблюдаваше спорещите. - Никога не са били в разрез. Еволюцията е допълнение на божествения замисъл. Животът е посят, за да покълне и да се развие. Да даде семена, от които най-приспособимите, респективно добрите да покълнат наново и пак да съзреят, давайки още по-добри семена и така нататък. Еволюцията в навсякъде. Тя е цикъл. Всичко тече, всичко се променя и не можеш два пъти да влезеш в една река, като беше казал Хераклит. Външният свят, както и нашият вътрешен психически и душевен живот са в процес на непрестанна промяна. Всичко е в непрестанно движение и условията са непрекъснато променящи се. Нищо не остава непроменено, дори за милионна част от секундата. Никой не е емоционално, физически и умствено същия, какъвто е бил дори преди миг. Всички ситуации, всички наши мисли и душевни състояния се раждат, съзряват и умират, като и целият ни заобикалящ свят постоянно се променя и еволюира на принципа на промяната. Така че прави капани! Просто ги прави и не характеризирай субективно вълка или врага си като лош! Той всъщност за теб е добър, защото те кара да се развиваш, като се променяш по най-подходящия начин. Всеки сблъсък и проблем ни доразвива и усъвършенства. Това е и смисъла на живота и съществуванието на всичко. Съвършенството! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар