Объркан от толкова мисли излишни.
Улисан във стъпки с неясна посока.
От толкова срещи и есенни листи.
Изучаващ подробно на живота урока.
Вървя си по пътя, по скоро блуждая.
И търся посоката вярна отколе
А пътят не свети, далечно сияе.
И да потръгна направо се моля.
И ново тристишие в главата ми влиза.
Пиша го бързо, сякаш го зная.
От всяко усещане, все нещо излиза.
Дали светлината ще стигна накрая?
Няма коментари:
Публикуване на коментар